Представете си пчела в буркан с капак. Пчелата е на дъното на буркана и лети нагоре. Има две невидими ръце, които държат буркана и го движат надолу. Въпрос: Пчелата се движи нагоре или надолу? Ние сме пчелата, бурканът – централните банки, а невидимите ръце – това са пазарните механизми.
Сега си представете още нещо. Един свръх преял човек, толкова дебел, че очите му се затварят и не може да види каквито и да е било Черни Лебеди (рискове) и никакви „Сиви Слонове в стаята" (пак рискове). Та, преялите хора са политиците и пак централните банки, които нищо не виждат от преяждане, впрочем виждат само едно нещо – бляновете си за собственото си преизбиране.
Та счупените баланси как изглеждат:
1. Глобалните дългове – държавни, корпоративни, на домакинствата + кредитните деривативи(те са в балансите и затова не могат да се игнорират) надхвърлят числото 10^15!! Ето как изглежда – 10 000 000 000 000 000. Казва се квадрилион. То фигурира в балансите ни, а нито един цетрален банкер не смее да го назове.
2. Безотговорната политика на централните банки, токсичната връзка между политици и централни банкери, която доведе до масово емитиране на държавни дългове, поети от ЦБ с нива на доходността абсолютно не отговарящи на фундаменталната реалност, на рисковите нива изсмука разума и рационалното поведение на инвеститорите.
3. Идеята, че ще накараш спестителите да харчат повече, когато намаляваш лихвата и ги наказваш e абсурдна. Търсенето на кредити намалява, а ти увеличаваш предлагането на ликвидност. В момента паричното предлагане в света е над 82 трилиона долара. Т.е проблемите на demand side не можеш да ги решаваш с over supply, защото има огромно производствен overcapacity ( едно двеста килограмово прасе не може да изяде 300 кг. Храна)
4. Опитите да се постигне икономически ръст чрез финансов инженеринг е манипулация на икономическите цикли. Те са изключително важни, защото ребалансират икономиката по естествен начин. Не може президент да коментира нива на фондовия пазар. Не може. Истината е, че летящите фондови борси създават илюзията за обществен просперитет. Това е и причината корпорациите да се вторачват много повече в цената на акциите и, отколкото в core business.
И да, няма проблем. Ще бъдат научени много уроци.
Такава е логиката на нещата.