В момента се намираме в много интересна повратна точка за развитието на глобалната финансовата система. Става въпрос за следното: Ще имат ли кураж централните банки да излязат от политиката на количествени облекчения (жаргонно казано „печатане на пари") и да оставят системата да се балансира през доминиращи пазарни механизми или ще клекнат пред политическия натиск и ще продължат с финансовото развращаване, което неминуемо ще потопи хората в много по-дълбоки затруднения.
Балансовото число на Федералния резерв е около 9 трилиона долара (условно казано това е размерът на „налятата ликвидност" в системата). До края на годината, ще бъдат изтеглени около 500 млрд. долара, а до края на 2023 година още 500 млрд. Както винаги обаче има едно голямо „НО". Ако станем свидетели на рязко икономическо охлаждане ще видим точно обратното – нарастване на балансовото число към края на 2023 година до 10 трилиона долара. Това означава, че инфлацията ще размаже тотално покупателната способност на средния потребител въпреки, че безработицата е на рекордно ниски нива. Количествено затягане (спиране на наливане на безкрайна ликвидност) e абсолютно необходимо. Отдавна прескочихме периода, когато незначително по-високите инфлационни нива стимулират производството и потреблението. Когато се премине точката на „инфлационно кипене", която е между 2-3% тогава се развихря разрушителната и сила и навлизаме в хаотични процеси. Колкото по-рано централните банки се захвана с основната им функция, поддържане на ценова стабилност, толкова по-краткосрочна ще бъде задаващата се криза, защото: „ПАЗАРЪТ ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА!".