След втората световна война съотношението дълг към БВП на САЩ е над100%, както е и в момента. Дихотомията е процес, който разглежда две алтернативни точки на едно цяло. Дългът, използван за финансиране на държавни разходи е приемлив, когато са изпълнени три условия:
1. Държавните разходи трябва да бъдат насочени към проекти, които не могат да се реализират самостоятелно от частния сектор (през 1956 г. Айзенхауер получава подкрепа от Конгреса за изграждане на система от магистрали в размер на 450 млрд. долара. Ползата от тази инвестиция многократно надхвърля размера на инвестицията й).
2.Ползите от харченето трябва значително да надвишават цената.
3.Нивото на дълга трябва да е устойчиво.
Дори да се докаже, че правителствените разходи ще доведат до печалба от проект, те НЕ МОГАТ да бъдат оправдани, ако частният бизнес може да се справи с този проект.
Пример като деструктивен правителствен разход е планът на Обама за стимулиране от 2009 г.( в момента се прилага едно към едно).
Очакваните ползи се основаха от т.н. кейнсиански мултипликатори. Всъщност основна частна от средствата на този план бяха насочени на федерално ниво за увеличаване на заплатите на държавната администрация.
Планът „Обама" е пример за правителственото харчене, което не отговаря на критерия за обществени позитиви от съотношение ползи/разходи.
Когато харченето на държавни средства носи единствено нетни разходи (България е типичен пример) то унищожава натрупаното богатство в обществото. Съотношението дълг към БВП може да е сравнително ниско и да бъде изключително обезпокоително, ако това е тенденция.