Недоволстваме, че се събират масово пари, за да не загубят нещо любимо, нещо с историческа стойност, нещо с минало, нещо показателно за развитието на най-стария континент.

Недоволстваме, че едни каузи успяват, яд ни е, че има по-добри от нас. Тайничко искаме само ние да се занимаваме с каузата, за която работим от години и всеки друг е крадец на каузи, всеки друг е риск да не сме единствени, т.е. риск да не сме най-добрите.

Не чакаме за експертиза, за съд, за факти. Не даваме шанс на "врага" си да се защити, но се чудим защо е станал "враг". Разбира се, ние самите няма как да сме сгрешил. Готови сме да пожелаем злото на "врага" дори да е очевидно, че този път вина няма.

Приемаме много трудно истината, лъжата, обидата, кражбата, побоя и др. от роми, но от нероми я приветстваме, нямаме много за казване, няма сензация, няма нищо патриотично в това да искаш българин да се осъди справедливо за побоя, който е нанесъл на друг българин.

Трудно се разделяме с миналото и познатото, дори отдавна да е ясно, че му е дошло времето. Не мислим, не разсъждаваме. Обиждаме велики личности, тъпчем предците си, унижаваме народа си за нещо, което не знаем защо го защитаваме и какво получаваме от съществуването му.

Като цяло харесваме да определяме и променяме чуждия живот, да разпределяме чуждите пари, да критикуваме избора на другите, но най-малко коментираме какво сме направили, какво можем да направим, а пък действието остава в небитието.