Макар и да разбирам патоса и скубането на коси по повод "спада на преките чуждестранни инвестиции", трябва да кажа, че things ain't that simple*.

- спадът на достъпа до външни спестявания (другото име на ПЧИ) започва през ноември 2008 г., много е рязък през 2009 г., но е типичен;

- същата е динамиката из цена нова Европа;
- и спадът почти навсякъде е постоянен, с някои години изключение, което за България обикновено означава голяма инвестиция на една компания или няколко средно големи инвестиции;
- както навсякъде, инвестициите (ПЧИ) преди 2009 г. са доста здравословни и ефективни, те и досега са стопанският двигател на страната с дял в брутното капиталообразуване от 31-32% днес, което е почти три пъти спад от равнището на 2008-2009 г...

В другите страни от нова Европа този спад не е толкова рязък.
Неефективни инвестиции от преди 2009 г. са само около 5% от общия обем; но те са най-видимите и грозните - недостроени или непродадени ваканционни имоти. Впрочем около 70% (може би 75%) от инвестициите в недвижимост от онзи период са за индустриални и (частично) селскостопански цели.

Причините от политическо естество за коментираното днес като откритие положение (макар то и те да са отдавна описани, ефектите пресметнати) се разрушат в няколко направления. Представени исторически, по ред на поява (след 2009 г.) те са следните:

1. Накъсване на държавните поръчки на малки слотове и масажиране на критериите за избор, за облагодетелстване на местни играчи;
2. Crowding Out Effect от субсидиите и проектите от ЕС, при които също се толерира практиката на local, not global auctions, or tenders; обезкуражаване и на местното съревнование за такива проекти (например до 2013 г., 46% от средствата за развитие на човешките ресурси са усвоени от охранителни фирми - напълно в рамките на закона);
3. Разработване -след 2012 г. - на малки, до 5-6 души, кооперативи от прокурори, следователи, съдебни изпълнители и съдии за изземване на собственост: при ПЧИ те са по-неуспешни, поради намесите на посланици, но работят добре срещу български частници;
4. Дежурни ругатни срещу ПЧИ от Запад, но политическо съревнование за пробутване и защита на интересите и проектите на руски държавни и частни компании; разпространение на слухове за това колко са вредни за инвестициите "офшорните зони", докато те всъщност са полезни, за разлика от руските инвестиции, които като правило са непрозрачни и в енергетика - неизгодни;
5. Законодателни инициативи за изземване на стойност и собственост, включително чрез квази-данъчни и регулаторни притеснения; законово преразпределяне на стопанско влияние (не винаги успешно, поради правилата на играта в ЕС);
6. Пряк административен и законодателен натиск срещу чуждестранни инвеститори от всички отрасли - от търговията на дребно, през ЕРП и минно дело, до енергетика, застрахователно и банково дело;
7. Пряко раздаване привилегии по административен път;
8. Радостна подкрепа или добродушно и стопански безпросветно неведение на почти всички гореизброени инициативи от гражданското общество.

По мои непълни сметки "загубите" на ПЧИ от 2009 до 2016 г. са на равнището от поне 2 млрд евро.

Инвестициите под риск не са включени тук, те самите са 3 млрд евро (по инвентаризация).

Това не са "потъналите гемии", невъзвръщаемите загуби - от рода на загубите по плащания към РОСАТОМ. Не са включени загубите от историята с КТБ, защото те са по-скоро преразпределение на ресурс.

Тук не са включени и забавянията и отлаганията на инвестиции поради съдебни дела и референдуми.