Появи се идея България да капитализира ползи от въвеждането на 10% равен данък като се превърне в свободна финансова зона или „хъб", казано на съвременен политически жаргон.
Моят кратък коментар е следният...
1. Такива замисли е имало и в недалечното минало.
2. Без върховенство на правото, а не на човека , това не може да се случи. Освен промени в тази област и осигуряване на правна нормалност, при която съди съдът, а не прокуратурата, са необходими и някои други условия. Например предвидимост, лесни данъци и щадящо правораздаване, ако ми е позволено така да преведа казаното от Адам Смит по време на лекция, изнесена през 1955 година. „Щадящо правосъдие" тук означава и равенство пред закона, и съразмерност на наказанията за нанесени щети, и ниски разходи по сделки, за започване на бизнес и за съдебно (и друго) решаване на спорове[*1]. Ако тези условия не са изпълнени, най-много някои водещи компании да изнесат част вътрешното си административно обслужване в България или да го „аутсорснат" за известно време, както вече нееднократно се е случвало.
3. С доминантен лозунг "България над всичко" идеята не е осъществима. Равенството пред закона предполага, че то е за всички, не само за живеещите и работещите в дадена страна. А самият лозунгът е заемка от Националсоциалистическата германска работническа партия и от по-отдавнашни и вече скорошни предизборни кампании на БСП, Атака и ВМРО. Може би завземането на лозунга е опит за „работеща" популярност. Дори и да е така, това търсене на общност с на вид одобрявани от общественото мнение слогани може да продължи. Очевидно е също, че онези, които в момента са на власт, определят „какво е България" и че за времето на тяхното управление, те са собственици на българския държавен сегмент в публично-частните партньорства, договорите и ресурсите в 21-те изключителни права на държавата по смисъла на чл. 18 от конституцията на България.
4. Споменатите три партии, а и не само те, мразят чужденците и техните капитали, включително инвестициите им в България, освен ако не са оставени временно на мира, за да се вложат средства, развият бизнес и едва след това изземат под една или друга форма, неизвестно какъв предлог, изцяло или частично.
5. Самият замисъл е в не малка степен вече изпълнен, поне що се отнася до част от преките данъци. След първото опростяване и намаляване на данъците през 2000 г., България е с най-бърз ръст на реалните заплати и богатство в Европа. Това се вижда от годишните доклади на Креди за богатството и може да бъде проверено по съответната база данни, която обосновава тези доклади.
6. За другите преки данъци върху работещите или не се говори, или същите защитници на идеята за „хъб" замислят увеличаването им, както това стана наскоро с т.нар. осигурителни прагове.
7. Друг въпрос е, че забогатяването, установено от докладите за богатството и много други статистически сравнения става по-бавно от желаното при сравнение и че по богатство (т.е. по стойност на активите на един възрастен резидент) страната е повече от три пъти по-бедна от средното за Европа и малко по-бедна дори от Черна гора. А пък съвсем друга тема е Както е друг въпрос и защо това е така.
8. Идеята вече бе в основата за по-дълбоки реформи - през 2006 - 2008 година , с обосноваване, оценка на въздействието и обществено обсъждане. Тогава, зад кулисите, БСП и ДПС, страхът "какво ще каже ЕС" и публичните коментари на германски (председател на комисия в Бундестага) и шведски социалисти (тогавашният министър председател), спряха осъществяването на замисъла. Сега БСП има намерение да стане част от управлението на страната и не е очевидно, че няма да продължи в някаква форма с лозунга „България над всичко".
9. Макар че Лихтенщайн и Люксембург, поради наличие на посочените условия, заедно с някои под-национални юрисдикции на Обединеното кралство, такива „хъбове" вече да съществуват, България донякъде вече действа като свободна финансова зона - тя е единствената юрисдикция в ЕС, в която международните компании си плащат всички данъци Това установи доклад поръчан от "Зелените" в ЕП, изготвен от колегата Петр Янски от Карловия университет в Прага през 2019 година.
10. На същите или поне част тези компании през юли т.г. Финансовият министър и неговият колега от икономическото министерство обещаха на ОИСР, от името на "България", да им наложат данък от 15%, без елементарен анализ, представен през министерския съвет, да не говорим за обсъждане и оценка на въздействието, които се изискват от закона за нормативните актове. Обосноваването на този данък в последната предизборна кампания бе според максимата, приписвана на Джон Стюард Мил, че „хората не мразят данъците, а само акта на плащането им".
11. Онова, което се обещава за привличане на капитали вече се случва и се е случвало многократно. Докладът на UNCTAD за 2008 г. поставя България на първо място в света по приток на чуждестранни инвестиции след Хонконг - тогава управлява коалиция на НДСВ, БСП и ДПС, и очевидно не всички управляващи са почтени. Местенето на спестявания и сметки, пък и на хора, докарва тук, в България, емигранти (през 2020 г. - шест пъти повече от емигриралите от България, за да живеят в странство), спестявания от роднини в чужбина, румънски спестявания и фирми през 2011 г., и гръцки спестявания е фирми през 2013-2014 г.
Казано като обобщение: няма анализ и обсъждане кои от посечените условия за свободна финансова зони ще бъдат въведени и как това според бъдещата четворна коалиция трябва да стане.
[*1] В България започването на бизнес е 4.5 пъти по-скъпо отколкото във Великобритания, около 3 и 7 пъти по-разходно от съответно започването на бизнес в Монголия или Казахстан. Но като цена е с един щатски долар по-евтино от Русия.
Текстът е публикуван в Икономически живот