От 10 до 15 септември 2012 г. в Националното училище за танцово изкуство (НУТИ) в София за първи път за 5-те години на съществуване на проекта ще се проведе есенна “Танцова работилница”. Съмишленик и основен партньор на Фондация "Танцово изкуство – Илиев" е отново Фондация "Америка за България".
Причините за това пилотно издание: растящият интерес и рекордният брой от 148 танцьори, професионалисти и напреднали аматьори от цялата страна, които се включиха в тазгодишното пролетно издание; изразяваното желание на участниците инициативата да се случва по-често; желанието да се даде още една възможност на младите танцьори в България да се усъвършенстват и развиват; нуждата от влизане във форма за новия сезон / новата учебна година.
Есенната Работилница отново ще предложи ателиета по специфични танцови техники и репертоар в пет танцови стила: класически балет (стил Баланчин), съвременен танц, бродуей джаз, хоп-хоп, характерен танц.
Новото този път обаче е, че редом със световно утвърдени хореографи от САЩ ще преподават изявени български техни колеги, сред които две стипендиантки на Фондация “Танцово изкуство – Илиев” и Фондация “Америка за България”. Предлагаме ви кратки интервюта с част от тях.
Маркъс Галанте, Ню Йорк. Преподавал в New York City Ballet, Alvin Ailey American Dance Center, Pacific Northwest Ballet, Broadway Dance Center и т.н. Преподавател по балет и бродуей джаз в есенната “Танцова работилница 2012”
Научихте ли нещо ново за себе си като хореограф и танцьор по време на посещенията си в България?
Не мога да кажа, че съм научил нещо ново за себе си, по-скоро доразвих умението да мисля и реагирам бързо, защото никога не знам предварително какви ще са нивото и броят на танцьорите. Това прави нещата много трудни за планиране.
Като кое животно се виждате, докато танцувате, и защо?
Тъй като вече не танцувам, сигурно приличам на дърт козел, но когато бях ученик в School of American Ballet в Ню Йорк (официалното училище на New York City Ballet), великата балерина Мадам Данилова ме гледаше и ме наричаше ‘момчето, което скача като скакалец’. Много обичах да скачам.
Кой е най- ранният Ви детски спомен, свързан с танц?
Как гледам балет по телевизията.
Коя е песента, която най-често пеете под душа?
Обикновено не си пея под душа, но понякога различни песни ми изникват в съзнанието. Понякога си тананикам класически произведения, друг път песни от мюзикъли.
Кой е най-големият ви успех в професионалната Ви кариера досега, според Вас самия?
Има няколко, но един от най-големите ми е когато получих стипендия и грант от The National Endowment for the Arts за класическа хореография. Не мисля, че дават вече индивидуални стипендии за хореографи и съм много горд от това си постижение. Друг мой голям успех беше, когато получих страхотна рецензия в Ню Йорк Таймс за един от първите ми балети. Всеки знае, че рецензията в Ню Йорк Таймс е най- важната.
Ако не се занимавахте с танци, с какво друго щяхте да се занимавате?
Добър въпрос. Не съм сигурен. Харесвам много неща. Би ми се искало да съм професионален пианист. Винаги съм се интересувал и от археология и исках да се занимавам с египтология. Бях обсебен от темата. И все още съм.
Праскови или череши?
Черешите са винаги най-вкусни.
Росица Терзийска, танцова формация “Mirage“, Русе. Преподавател по хип-хоп в есенната
“Танцова работилница 2012”
По-трудно или по-лесно е да работите извън столицата като професионалист в сферата на танцовото изкуство?
Предимството в София са контактите с различни колеги в сферата на изкуството. 90% от състезанията се провеждат в София, това затруднява финансово всички състави/групи от другите градове. Ако искаш да участваш в даден проект – отиваш в София. Ако искаш да участваш в музикален клип – трябва да си в София за кастинг. Ако искаш да си на турне – трябва да си в София за тренировки, изяви. Ако не си в София и нямаш финансова възможност да пътуваш, не участваш, колкото и да си добър.
Като кое животно се виждате, докато танцувате, и защо?
Няма определено животно, на което да се оприлича. Емоцията, хората около теб, стилът на танцуване - те определят всичко.
Кой е най-ранният Ви детски спомен, свързан с танц?
Първото ми участие извън Русе през 1998 година в Албена, когато бях на 11 години. Никога няма да го забравя. Десет дни танци, море, приятели и супер настроение.
Коя е песента, която най-често пеете под душа?
Много са, но последната е на Bruno Mars – Runaway baby.
Кой е най-големият ви успех в професионалната Ви кариера досега, според Вас самата?
На първо място бих сложила запознанството ми с Наталия Томова, ръководител на “Мираж” – Русе - школата, в която работя. Тя ме научи на много и ми даде свобода да се развивам! На второ място е сцената – тя ме заведе до сърцата на хората, до техните усмивки и аплодисменти. След това са децата в „Мираж” – когато те успяват, няма нищо по- важно от това.
Ако не се занимавахте с танци, с какво друго щяхте да се занимавате?
Щях да съм полицай, адвокат или началник на специални части.
Праскови или череши?
И двете. ☺
Живко Желязков, DERIDA Dance, София. Преподавател по съвременен танц в есенната “Танцова работилница 2012”
От къде черпите вдъхновение за хореографиите и спектаклите си?
Провокацията, от която започва творческият процес, може да бъде предмет или човек, чувство или фраза. Важното е човек да се оставя да бъде провокиран. Сетивността е качество, без което артистите не биха могли да създават изкуство. Тя ни позволява да опознаваме средата около нас, да я променяме и да се адаптираме в нея. Като хореограф се стремя да запазя чувствителността си и да усъвършенствам средата, с която посланията достигат до зрителя. В спектаклите си се опитвам да концентрирам вниманието на аудиторията в определена посока. За мен изграждането на лична позиция от страна на зрителя е по-важно от това, тя да се припокрива с моето лично виждане по определена тема.
Като кое животно се виждате, докато танцувате, и защо?
Не свързвам движението в спектаклите си с определени животни. Ако посоката, в която
разработвам концепцията на спектакъла, предполага подобно сравнение и изследване, мисля, че би било интересна провокация за мен и танцьорите. Животните се движат по различен начин и тяхното поведение се определя от инстинктите им. Начинът, по който реализират физическото си поведение, много често говори повече, отколкото вербалната комуникация между хората.
Кой е най-ранният Ви детски спомен, свързан с танц?
В семейството ми няма професионални танцьори. Въпреки това танцът присъства в детските ми години. Спомням си семейните срещи по различни поводи, на които възрастните танцуваха, а децата се опитваха да следват стъпките им. Мисля, че благодарение на тези моменти се появи интересът ми към танца, като средство на комуникация.
Кой е най-големият ви успех в професионалната Ви кариера досега, според Вас самия?
Не мога да определя кой е най-големият успех в моята кариера, тъй като положителният резултат от реализирането на всяка последна цел е винаги най-голям спрямо момента. Това е като в любовта, всяка последна любов е най-голямата. В професионалния си път бих могъл да откроя няколко успеха, които определят моята посока в реализацията ми. Това е създаването на компанията Дерида Денс, реализиране на доста международни продукции, създаването на първия център за съвременен танц в България Дерида Денс Център и партньорство с важни културни организации, една от които е Фондация "Америка за България", благодарение на която за втора поредна година реализираме обучителни и тренинг програми.
Ако не се занимавахте с танци, с какво друго щяхте да се занимавате?
Първоначално започнах да се занимавам с театър. Години наред посещавах детската школа на Николай Априлов, а след това изучавах актьорската професия в класа на Елена Баева в НАТФИЗ. Тогава се появи желанието ми да се концентрирам върху изследването на тялото и възможностите за невербална комуникация. В съвременните форми често си взаимодействат различните видове изкуства, което предполага информиране на артистите в различни посоки. Преди известно време ми се наложи да се запозная с компютърна програма за интериорен дизайн. Установих, че създаването на интериор ми доставя изключително удоволствие. Когато ми остава свободно време се впускам в създаване на пространствен дизайн. Понякога решението ми остава в компютърната програма, но има и доста примери, когато успявам да реализирам идеята и в реално пространство.
Александра ‘А-Style’ Цветкова, Dem Divas, София. Преподавател по хип-хоп в есенната “Танцова работилница”
Какво Ви даде изживяването в САЩ това лято?
Изключително много, но ако трябва да обобщя с една думa, то тя ще е – вдъхновение!
Като кое животно се виждате, докато танцувате, и защо?
Със сигурност като някое митично същество, защото танците са нещо много специално. Вътре в теб се случва една магия ... сякаш нещо мистериозно.
Кой е най-ранният Ви детски спомен, свързан с танц?
На 6 годинки. Винаги, когато роднини или приятели на родителите ми идваха на гости, аз изнасях мини спектакли.
Коя е песента, която най-често пеете под душа?
Prince – Purple Rain.
Кой е най-големият Ви успех в професионалната Ви кариера досега, според Вас самата?
Наистина не мога да определя.
Ако не се занимавахте с танци, с какво друго щяхте да се занимавате?
С музика.
Праскови или череши?
И двете на плодова салата! Но ако трябва да избирам кое ми е по вкусно – череши, а кое ще ме нахрани повече – праскови.
Петър Илиев, артистичен директор на Фондация “Танцово изкуство – Илиев”. Преподавател в Pacific Northwest Ballet, Ballet Chicago и др. Преподавател по характерен танц в есенната “Танцова работилница 2012”
Какво “печелите” от работата с деца – аматьори и какво – от работата с професионални танцьори?
Много различни неща ми дава работата с деца, аматьори и професионалисти. Децата носят много енергия и заряд. Те винаги са много искрени и вярващи. Аматьорите често идват с определена цел и при тях е важно да се проследи целия процес на заучаване на хореографията. При професионалистите предизвикателството е изцяло мое. При тях трябва да намеря границата, при която те се забавляват и се стремят да надминат собствените си способности.
Като кое животно се виждате, докато танцувате, и защо?
Мисля, че в различни моменти се виждам като различни животни, но може би най-често се виждам като жребец. Той притежава много сила и мощ, но в същото време е много грациозен и елегантен. Така си представям моя стил на танцуване.
Кой е най-ранният Ви детски спомен, свързан с танц?
Най-първият ми детски спомен, свързан с танците, е когато бях на 6 години и танцувах пред Тодор Живков в партийния дом. Тогава Живков пожела да се запознае с най-малкия изпълнител, който бях аз.
Коя е песента, която най-често пеете под душа?
Не си пея мнoго под душа. По-рано си тананиках под душа песни, върху които работя или ми предстои да работя. Но скоро не съм си тананикал.
Кой е най-големият Ви успех в професионалната Ви кариера досега, според Вас самия?
Като танцьор имам няколко големи успеха. Един, който е важен, е когато на 16 години изиграх ролята на Хан Аспарух. По-късно осъзнах, че това е оставило много трайна следа. Като хореограф e участието ми в Dance This, една програма в Сиатъл, на която бях поканен като гост-хореограф. Направих две хореографии – ‘LongLivingLine’ и ‘Lost in 13’, които са играни на сцена и са видяни от многобройна публика. В момента се въртят и в YouTube.
Ако не се занимавахте с танци, с какво друго щяхте да се занимавате?
Сигурно щях да съм барабанист в някоя рокендрол група или щях да се занимавам с автомобилен дизайн.
Праскови или череши?
Череши.
Повече информация за проекта може да намерите тук:
http://ilievdance.org/?lang=BG