Тарикати, които богатеят на чужд гръб винаги ще има, но заради тях не трябва да страдат всички останали
Вчера се събудих и разбрах, че познавам цял отбор наркобарони. Все опасни хора, закоравели в трафика на домати, чушки, зеле, ябълки и каквото още се сетите.
Кухнята ми се оказа истинско свърталище на такива храни и може би до края на деня спецчастите сто на сто щяха да я отарашат.
Щеше да е смешно, ако цялото това знание не бях сдобила от една съвсем сериозна българска институция – Българската агенция по безопасност на храните, а прозрението е на нейния шеф Пламен Моллов.
„Това е печеливш бизнес, който е почти съизмерим с печалбата от трафика на наркотици. Интересът към този бизнес е огромен и злоупотребите постоянно се увеличават.“
Какви в действителност са точните му думи ми е трудно да ви кажа – въпреки, че доста медии са го цитирали
Защото ако наистина е казал това и никой журналист не е реагирал досега, ще е леко обидно за пишещите братя, но не и изненадващо.
Най-малкото трябваше някой да го пита Моллов колко производители на биохрани са хванати в крачка, с какви нарушения, кога, глобени ли са, с колко, има ли отнети сертификати. Е, ако обясни и откъде знае за въпросните космични печалби, сравними единствено с наркобизнеса, ще е още по-хубаво.
Иначе изказването на Моллов ще остане поредната пушилка, сензация, която върши две неща.
Първото – директно закопава реномето на изрядните биопроизводители, тези, които всеки ден се трепят на полето, плащат си за сертифицирането, подлежат на какви ли не проверки, борят се с безумните държавни наредби, гърчат се под разни евродирективи и абсолютно всеки ден воюват за доверието на своите клиенти.
Второто дело, което върши Моллов е още „по-сладко“ – директно налива вода в мелницата на всички онези потребители, които някога са опитали нещо с биоетикет и са останали разочаровани, чули са разни слухове и са предпочели да им повярват, вместо да се поразровят или най-забавното – попаднали са на някой менте търговец, а той им е пробутал нещо, което само на думи е био.
Истината е, че всички тези клиенти са пострадали, защото държавата си върши работата по контрола през пръсти и на практика насърчава търгашеството за сметка на качествените храни.
Въпросът е как всички тези потребители, когато чуят Моллов да сравнява биосекторът с наркокартелите, да останат равнодушни?
Нима пак биха гласували доверие?
Това ли е начинът на държавата да изпълни безкрайните си заричания, че щяла да подпомага сектора и да улеснява живота му?
Явно, да.
Далеч съм от мисълта да защитавам всички биопроизиводители и да твърдя, че са по-безгрешни и от светците.
Няма бранш, в който да липсват тарикати.
Но аз, за разлика от Моллов не мога да нароча някого, че мами, без да имам доказателства. Да, ако докажа, че някой купува домати от пловдивско село, а ги продава като свои и с етикет био на цена от 5 лева в София, вече е друго.
Иначе всички знаем, че през последните години много хора яхнаха вълната, мислейки, че зад думичките „био“, „еко“, „органик“ седят купища лесни пари. Пишеш някъде „по бабина рецепта“, „отгледано в чист и екологичен район“, „набрано по изгрев слънце“, „без консерванти“ и готово. Печалбите са гарантирани, мислят си въпросните „бизнесмени“.
Според мен, ако някой потребител се хваща на тази въдица сам си е виновен. Да е тършувал навреме, да е търсил сметка, да е искал документи, да е отишъл на място, да е останал лично при подквасването на млякото, да е питал с какво се пръскат черешите, от къде идва фуражът за пилците.
Който и да е биопроизводител, ако му е чист косъма, няма да върне нито един такъв мераклия. Особено, ако трябва да защити достойнствата на двойно по-скъпите си моркови или кисело мляко.
А и нали точно личната връзка е бонусът на чистото производство – не можеш когато си поискаш да идеш в цеха на Данон и да видиш с какво точно правят „бабиното мляко“, нали?.
Всичко останало е просто липса на добра потребителска култура – не е чак толкова трудно да се образоваш, да видиш какво гарантират био сертификатите, да разкостиш до дъно и чак тогава да си даваш парите. Особено на знайни и незнайни анонимни фермери и био магазини, които извират от фейсбук непрестанно.
И тук вина имат и журналистите, защото мислят само за сензациите, но не и как да образоват потребителите; а с тях и кохортата на търговците, които мислят за печалбите си, но не и за морала на стоките, както и онези производители, усетили мекото на хляба и тръгнали по лесния път.
Да, тарикати, които богатеят на чужд гръб винаги ще има, но заради тях да страдат всички останали не трябва.
Така, че Моллов, ако обича, нека най-напред си свърши работата, да каже имена, факти и цифри и тогава пак ще си говорим.
Другото е най-обикновено загробване.