Малцина знаят, че първите масови убийства и първите чудовищни депортации по време на Втората световна война не са дело на нацистите.
А на съветските НКВД. И са извършени по заповед на Сталин.
През септември 1939 Червената армия нахлува в Полша. През април 1940 вече са избити над 22 хиляди полски офицери, а техните жени и деца са депортирани при ужасяващи условия в съветските пустини.
Катин е събирателното име на тези масови екзекуции. Но всъщност Катинската горичка е само едно от трите места, където НКВД заравя жертвите си.
В Катинската гора, където през април 1943 година германците се натъкват на масов гроб с 4 500 избити поляци, намират вечното си жилище само част от страдалците.
Заедно с полските офицери (които в цивилния си живот са лекари, инженери, учители, физици, журналисти и т.н.), още в първите дни на съветската окупация НКВД арестува и около 7 хиляди полски интелектуалци – юристи, учени и писатели. Те са пръснати в различни затвори, където ги подлагат на разпити за установяване на техните „престъпления". Разпитите имат за цел и да установят доколко поляците са склонни към сътрудничество с окупаторите. Но повечето от арестуваните остават непреклонни.
Същевременно 15 -те хиляди пленени полски офицери са концентрирани в три лагера – Козелск (недалеч от Смоленск), Осташков (в Калининска област) и Старобелск (край Харков).
От един документ на НКВД от декември 1939 г. става ясно, че съветските власти не смятат тези поляци за военнопленници, а за ... „контрареволюционери".
Сталин не само откровено ненавижда Полша, но смята полският патриотизъм за особено опасен, тъй като няма никакво намерение да изпуска плячката от ръцете си и да връща, когато и да било, окупираната полска територия.
Подозрителността и омразата му са разпалени допълнително, когато Берия докладва, че според него полските военнопленници са непоправими. Повечето от поляците не се огъват и не показват с нищо, че ще сътрудничат на съветската власт.
Решението на Сталин е незабавно – полският елит трябва да бъде унищожен, за да бъде елиминирана всякаква евентуална бъдеща съпротива срещу съветската окупация.
По-късно той ще приложи рецептата си и в останалите източно-европейски страни, окупирани от Червената армия. Също и в България, където безмилостно бе избит българският национален елит.
Ако погледнем исторически обективно – не Хитлер, а Сталин е родоначалник на геноцидните практики в историята на човечеството.
Далеч преди да започне Втората световна война, Сталин прилага чудовищен геноцид посредством принудителен глад в Украйна. Само за една година – през зимата на 1932/1933 по особено мъчителен начин са изтребени над 7 милиона украинци с т.нар. Гладомор. Някои от жертвите са заравяни полуживи. Принудителният глад докарва обезумелите хора до канибализъм.
Фактор: Мъгла се стеле над смоленския лес