Благодарение на Любен Зидаров, ние, родените по времето на комунизма с неговите затворени минирани граници, отраснахме като свободни хора, пътешествали в Дания на Андерсен, в Америка на Том Сойер и Хъкълбери Фин и не отраснахме като провинциални задръстени идиоти, невиждали европейска архитектура, защото комунягите така бяха решили.

Този човек бе роден и възпитан, образован на свобода преди 1944 и благодарение на него, ние получихме нашата спасителна, животворна глътка свобода и естетика.

Къде иначе можеше да видим ние, отраснали в грозните сиви соцпанелки с еднаквите соцмебели, тези чудни мебели и архитектурни и декоративни стилове? Никъде другаде. Но четката на Любен Зидаров ни отвори очите за красивото, за различното, за света отвъд соцлагера и неговата мизерна епоха. Ето така израснахме богати!

Така развихме усет за стил и епоха, така пътешествахме...благодарение на неговия талант, на неговите очи и неговата четка, които палеха въображението ни и пълнеха душите ни с красота.