Създаването на изопачена, фалшифицирана реалност е първата и основната характеристика на тоталитарната държава, която рязко я отличава от всички други деспотизми и диктатури.
Хана Аренд много точно формулира тази особеност на тоталитарната организация, която принуждава своите членове да действат и реагират според законите на един измислен свят:
„Формите на тоталитарната организация, за разлика от идеологическото й съдържание и пропагандните й лозунги, са съвършено нови. Тяхната цел е да се превърнат пропагандните лъжи на движението, изтъкани около някаква основна фикция - заговорът на евреите или на троцкистите, на 300-те фамилии и т. н. - във функционираща реалност; да се съгради, дори при нетоталитарни условия, общество, чиито членове действат и реагират според законите на един измислен свят".
Когато една такава тоталитарна организация или партия, увличайки в своята орбита тоталитарното движение, вземе властта, тя има общо взето два основни пътя на развитие: или постепенно да се „нормализира", ако не към правова демократична държава, то поне към авторитарно управление, или да запази своята тоталитарна същност, създавайки тоталитарната държава, а с нея и преиначената реалност.
Впрочем, изследователите на тоталитарната държава отлично знаят, че тоталитаризмът никога не започва директно с концлагери и с масови убийства чрез гладомор, душегубки, газови камери или разстрели.
А с погром над историческата и научната истина, с преиначаване до неузнаваемост на действителността.
„Докато армията му безсрамно присъединяваше Крим, Владимир Путин се появи по телевизията и със самодоволна усмивка заяви пред целия свят, че в Украйна няма руски войници. Той не толкова лъжеше, колкото заявяваше, че истината няма значение" - пише в една от своите блестящи статии британският журналист от украински произход Питър Померанцев.
В тоталитарната държава всеки опит да се оспори лъжата се разглежда като престъпление и има тежки последствия за дръзналите да защитават фактологията.
Сталин не просто налага фиктивна действителност, той обвинява в лъжа всеки, който се опитва да възстанови реалната картина.
Показателен е случаят с първия секретар на ЦК в Харков Терехов, който има неблагоразумието да спомене за страшния глад, масово покосяващ украинските селяни, и който, разбира се, е по заповед на самия Сталин.
Сталин отговаря жлъчно: „Казаха ни, че сте добър разказвач на истории, другарю Терехов. Измисляте си истории за масов глад и искате да ни изплашите – напразно. Защо не подадете оставка като регионален секретар на ЦК и не започнете работа в Съюза на писателите? Можете да си пишете басните и хората ще ги четат".
Както се вижда, в света на тоталитарното господство лъжата е истина, а истината е лъжа и това не е метафора.
Алън Бълок също напомня за тази грубо изопачена действителност в Съветския съюз:
„Пастернак нарича една важна част от политиката на Сталин „нечовешката сила на лъжата". Партията не позволява на пресата да отпечата дори и дума за масовия глад, а всеки, който го споменава, е заплашен от арест за антисъветска пропаганда и пет години в трудов лагер. В чуждата преса започват да се появяват репортажи за случващото се и се полагат усилия за организирането на международна хуманитарна помощ, подобна на тази през 1921 г., но всичко е отхвърлено като лъжа. Съветската преса отпечатва послания на колхозници, отхвърлящи нахалните предложения за помощ. Единственият представител на управляващата върхушка от селски произход Калинин е принуден да каже на събрание на колхозни работници през юни 1933 г.: „Всеки земеделец знае, че хората, изпаднали в беда поради липса на хляб, са в тази ситуация не заради слаба реколта, а защото са мързеливи и отказват да се трудят честно".
Да се върнем към по-горе цитираната съветско-нацистка декларация „в полза на мира" от 28 септември 1939 г. Двете тоталитарни държави, които след предварително тайно споразумение помежду си са нахлули в съседна суверенна държава, окупирали са и са я разкъсали на две помежду си, твърдят че с това са положили „сигурна основа за продължителен мир" в Източна Европа и настояват, че не те, а Англия и Франция са отговорни за войната.
Това не е просто нагла, дебела гьобелсова лъжа. Това е цинично създаване на измислена „действителност". В такава тотално преиначена, напълно съчинена „реалност", фактите – тоест – това, което действително се е случило, нямат никакво значение, те са фалшифицирани със смайваща наглост.
Не напомня ли всичко това за абсурдните днешни твърдения на руския президент Путин, че Русия не била започнала пълномащабна война в Украйна, а провеждала „специална военна операция" по „умиротворяване" и "денацификация" на съседна суверенна държава и то след като цели 8 години по думите му Русия се била опитвала с „мирни политически" средства да овладее кризата – криза, създадена от самата Русия с анексирането на Крим през 2014 година и с последвалото нелегално изпращане през границата не само на оръжие, пари и терористи, офицери от ГРУ като прочулия се Гиркин/Стрелков, но и на цели руски дивизии, въоръжени до зъби с най-нова бойна техника, включително със зенитно-ракетни комплекси "Бук".
Тези гигантски лъжи, както и думите на Путин, че на Русия не й бил оставен друг изход, защото е била принудена от НАТО и САЩ да предприеме въпросната „специална военна операция", са втрещяващо абсурдни за здравия разум, но те са пресъздаване на фалшифициран, измислен, нереален свят, където фактите нямат значение, а истината се обявява за лъжа.