Една повдигната завеса ни открива интимна домашна сцена. На преден план виждаме седнала на стол дама, облечена в златист тютюнево- жълт костюм. Тя оставя музикалния инструмент, на който до този момент е свирила, за да вземе писмото, което нейната прислужница й подава. Дамата отправя въпросителен поглед към момичето, то й се усмихва съучастнически. От кого ли е писмото?

Тази прекрасна картина на Вермеер носи наименованието „Любовно писмо" и може да бъде видяна в Райксмюзеум, Амстердам заедно с много други шедьоври на Вермеер, Рембранд, Ян Стейн и т.н.

Вермеер - Любовното писмо, 1669-1670 г.

Свикнали сме и приемаме за естествено, че музеите в Холандия имат толкова богати, дори зашеметяващо богати колекции. Но само преди стотина години това далеч не е било така. Как всъщност се поставя началото на тази обществена собственост на прекрасни и ценни произведения на изкуството?

Ще се изненадате, но не държавата е инициатор.

Преди 10-12 години посетих изложбата „125 години големи любови", която разкриваше не пикантни любовни романи, а разказваше за любовта към изкуството и за отговорността пред бъдещите поколения.

Разказваше за малко известната, но вълнуваща история на сдружението „Рембранд" и историите около закупуването на много ценни произведения на изкуството, които днес са изложени в холандските музеи – и като спомен за отминали времена, и като непресъхващ извор на вдъхновение.

Тази история е илюстрация на две български поговорки: „Помогни си сам, че и господ (или държавата) да ти помогне" и „Сговорна дружина планина повдига".

През 19 век се засилва интересът към шедьоврите на холандските майстори от 17 век и наследници на художниците или на техни колекционери (често притиснати от дългове) ги разпродават на публични търгове.

Цените летят нагоре, а купувачите обикновено са чужди музеи или колекционери, защото музеите в Холандия нямат финансовата възможност с ниските си бюджети да ги откупят и задържат в страната.

През 1883 за продан е обявена и безценната колекция от рисунки на фамилията Вос (1300 рисунки, между тях и 13 на Рембранд).

Загрижени, че все повече творби на холандски майстори заминават за частни колекции в чужбина, няколко богати холандски колекционери на изкуство стигат до идеята, че заедно могат повече и създават сдружението Рембранд.

В началото целта е да бъдат финансово подкрепени държавните холандски музеи, за да могат да изкупуват това безценно наследство и то не само, за да остане в Холандия, но и за да не бъде скрито от погледите в някоя частна сбирка.

Основателите са само 12, но още същата година членовете на сдружението наброяват вече 250.

Първоначално те просто заемат безлихвено необходимите финанси за покупката на ценни картини и колекции. Постепенно членовете на дружеството вече не само подпомагат държавата с безлихвени заеми, но и с дарения – с пари или откупени картини, дори цели колекции.

Дейността на сдружението се разширява - то подпомага холандските музеи при покупката им на произведения на изкуството не само от холандски майстори, но от цял свят и от различни периоди – от древно до ултрамодерно изкуство, подпомага реставрацията и съхранението на шедьоврите, спонсорира изложби и т.н.

Днес в дружеството членуват не 250 души, а девет хиляди, подкрепя ги със значителна годишна вноска и Prins Bernhard Cultuurfonds.

Всеки може да стане член на дружество Рембранд и дори с малка годишна вноска да подпомага едно благородно дело - съхраняването и увеличаването на сбирките от произведения на изкуството като обществена собственост.

Изложбата „125 години големи любови" разкри вълнуващата, често драматична, друг път комична история на откупуването на някои известни шедьоври.

Трогателна е историята на дарението на "Уличката" на Вермеер, а с комичен привкус - закупуването на „Титус като монах" на Рембранд.

Вермеер – Уличката, 1657-1661 г.

Ето неговата история:
През 1660 Рембранд рисува своя син Титус, преоблечен като монах. Титус всъщност позира за образа на свети Франциск от Асизи.

Рембранд - Титус като монах, 1660 г.

Вгледайте се във всички невероятни нюанси на кафявото, в бледото лице на Титус, контрастиращо с кафявата монашеска качула, което насочва вниманието ни към погледа, обърнат навътре към себе си.

През 1933 година, точно за 50-тия си юбилей сдружението Рембранд дарява на Rijksmuseum Амстердам два шедьовъра на Рембранд.

И двата са закупени от СССР.

Единият е притежание на Ермитажа, а другият идва от колекцията на руския граф Строганов.

СССР ги продава за 700 хиляди гулдена, защото закъсва за пари и има нужда от западна валута.

Дружеството се задължава да ги изплати на вноски, но инфлацията превръща гигантската сума за времето си сума в обикновен бакшиш.

Вермеер – Млекарката, 1657 – 1658 г. Рембранд - Титус на бюрото си, 1655 г.