Отворих учебника по литература за 7 клас. Уж да помагам на детето.

В потрес съм. Честно.

За половин век нищо не е мръднало.

Пропаганда и клишета.

Първата половина на учебника е робството, робството, робството и пак робството. Майката юнашка, която не проронва сълза за смъртта на първородното си чедо, защото курбан е отишъл той за свободата.

Клише до клише.

През 50-те и 60-те на миналия век с тия клишета трябваше да възпитаваме пушечното месо, децата, които да бъдат хвърлени срещу турската армия, да я задържат 24 часа, докато дойдат руснаците. Според тогавашната държавно-партийна доктрина.

Ами днес? Какво целим с такова възпитание и обучение?

И втората половина на учебника - тежкото положение на българския селянин.

Яворов - "Градушка", Елин Пелин - "По жътва", Пенка умира на полето. Йовков - "Бялата лястовица". Нонка ще умре. Това е.

Смърт, смърт, робство, мизерия, мъка, мрак и безнадеждност.

Това е материала по литература за 7 клас. Най-важния клас. За матурите.

Подбрани произведения за децата, дето навлизат в пубертета. Няма красота, няма природа, няма любов, няма хумор, забава, веселба...

Само смърт - или мъчителна или героична.

Това е българската литература според създателите на учебните програми и учебниците.

Колко поколения трябва да осакатите?