Ами не сме ли?

Срещу българския парламент - паметник на руския цар. Президентството и Министерския съвет - на булевард на името на руския губернатор Дондуков. Столична община - на Московска. Най-големият паметник в столицата - на Съветската армия. В Пловдив, Бургас, Варна най-големите паметници - на Альоши с автомати. По повечето градове, села и паланки - тоже. Най-големият ни катедрален храм - на името на руския пълководец, Александър Невски. БПЦ - филиал на РПЦ.

Държавният ни глава по националната ТВ обявява, че Крим е руски, какъв да е. На официални срещи извън страната лобира да отпаднат санкциите срещу Русия. На всичките ни празници до президента ни е руският посланик. Националните ни радио и ТВ денонощно бълват руска пропаганда. Енергетиката ни е изцяло руска. Строим с наши пари руски газопровод. Населението масово вее руски знамена. Вицепрезидентът на държавата ни, посреща на колене и целува ръка на КГБ офицер. Черноморието ни застроено с руски хотели и комплекси.

И още, и още, и още...

Обаче от Луфтханза се били объркали, неграмотни били.