Избори? Кого ще изберем? Пак тия, и пак ще е същото . . .
Да, хем ще е същото, хем нищо вече няма да е същото.
В живота има много безизходни ситуации, когато пътят напред е задънен и не ти остава нищо друго освен моралната победа.
Ситуации, в които достойнството на човек е по-важно от това какво ще стане занапред.
И това са едни от най-красивите проявления на човешкия дух.
Спартак знае какво ще стане после, но предпочита умре като свободен, а не като роб.
Чехите през 68-а знаят какво ще стане после, но застават на пътя на съветските танкове, мачкащи Прага.
Примери за подобни прояви на човешкия дух - много. И в историята и в литературата.
Както и обратните примери за малодушие и "стой си зло, че без тебе по-зло".
Въпрос на ценностна система е.
Ценностната ориентация определя мислите и нагласите ни.
Мислите и нагласите ни определят действията. А действията ни определят бъдещия ни живот.
Така че, колкото и да звучи абстрактно, хора и народи с по-правилни ценностни нагласи живеят по-добре.
Това което в момента се случва е смяна на ценностните нагласи в обществото.
Ефектът няма да е моментален, процесите са постепенни, но те няма как да не доведат до нещо по-добро.
От едни смачкани хора, щуращи се зад бодливата тел с която беше оградена държавата, крадящи си чистачките от колите - поизрастнахме до граждани (макар и най-дивите и бедните) на ЕС, свободно пътуващи и работещи по света.
Не е необходимо да ходиш кой знае колко надалеч, дори на албанско-македонската граница ще разбереш какво значат буквичките ЕС върху паспорта ти.
Това нямаше как да се случи без смяната (от 90-те години) на ценностните нагласи в обществото.
Смяна, която още продължава и е твърде бавна за съжаление.
Последните 41 дни вече постигнаха много в това отношение.