Онова което ме възмути е начина, по който бе направено убийството на стенописа. Ето това сигурно е по канон. Дали отговаря или не на канона е предмет на тълкуване от Синода и знаещите. От гледна точка на църковните процедури, художникът е изпълнил предписанията. Може да се спори дали канонът може да се тълкува разширително или ограничително /копирането/. Но и тук не сме първобитни хора има начини, много преди джихадисткия акт на варосването можеше да се проведе общуването.
А те подмолно, в гръб, в почивен ден без предизвестие, от засада.
Ще Ви разкажа една история - пак за канона. Знаете ли защо си го позволяват тук религиозните комисари? -Защото тези тълкуватели на религиозните догми живеят удобно в положение на монополна религия, няма нужда да печелят сърца и умове, могат просто да се присъединят към силите, които тълкуват и наказват. Те толкова много са се наедряли в мисъл и тяло, че си мислят, че всичко което казват е истина от последна инстанция.
Наложи ми се докато бях в Русия да посетя Казан няколко пъти. Знаете, че там конкуренцията между православие и ислям е постоянна и ожесточена. И там видях неща, които също излизат от канона, но руската православна църква допуска за да задържи вярващите и да не допусне исляма - който изключително бързо набира сила, най-вече защото спекулира /до известна степен и с основание/, че е по нова, в смисъл по-модерна религия.
А православието отказва да се модернизира. Но там, това което важи за другите райони на Русия, не важи за Казан.
В един манастир, видях православно школо за деца без родители, в който имаше банда - рок група, която пееше песни във възхвала на господа. Тотално извън канон. Ръководител и възпитател беше истински рок музикант, който се беше оттеглил от светския живот.
Говорих по тези теми с Алексий Втори и митрополит Питирим и знаете ли какво ми казаха - те не знаеха за този манастир, но вярваха, че след като е направен с добро сърце и се слави името на Господа, Църквата не само няма да пречи, но ще го насърчат защото е дал Вяра и Път на сираци и съхранил за Православието тези души.
Друг пример - помните големият филм на Мел Гибсън - Страстите Христови. При едно от посещенията си при Патриарха Алексий Втори /много интересни бяха беседите с него/, той се изказа критично към филма, като не отговарящ на православната интерпретация на събитията. Западна версия, неканоничен, обслужва Римо-Католическата църква и т.н. В резултат филмът беше забранен за показ в Русия. Тогава му казах - Ваше светейшество, можем да критикуваме Мел Гибсън, но единствената валидна критика от наша страна бил един подобен филм по същата тема от православен режисьор. Казах му, във филма играе Христо Шопов, при това великолепно и при всички случаи ще се спечелят за Христова Вяра нови млади поколения. Той беше изненадан, но скоро след това поканиха нашите участници и ги наградиха на фестивал в Сибир и филмът тръгна по кината.
На този фон "пламенната" защита на канона във вида в който местните радикали го правят като оправдават вандалския акт, е мечешка услуга както на православната църква, така и на миряните.