От една страна Асен Василев раздава "на калпак" пари за да потуши последствията на кризата, от друга с още по-лека ръка увеличава данъци на малкото останали работещи сектори в индустрията.
Забележете, не става въпрос за ребалансиране на интересите между фиск и капитал, примерно да се извземе част от свръхпечалбите, които компаниите генерират заради кризата /примерно в енергетиката/, а за абсолютно безумно и като обосновка /извън популизма/ увеличаване на концесионните такси в пъти - 4,5, 6 пъти. Не зная дали има бизнес план, който да издържи такъв шок.
България се деиндустриализира, а последната глобална криза показа недвусмислено, че без индустриална база няма работещи икономики. Колкото и да се помпа виртуалната стойност на дититалните активи, без базисна икономика, крахът е неизбежен.
Само забележете - в сектора проучване и добив на нефт и газ, който на практика у нас не съществува, няма инвестиции - нито български, нито чуждестранни. Един от малкото проекти, която предстои да се реализира е евентуален четвърти сондаж в блока Хан Аспарух на консорциума Тотал и ОМВ. Казвам евентуален, защото рисковете са много и никак не е сигурно дали изобщо ще се състои.
Да припомня, войната е редом
Не трябва да си изключително прозорлив за да се догадиш, че подобен сондаж просто няма да има при новите такси. Не за друго, може за тях да има някаква обосновка, а защото се променят правилата на игра едностранно, грубо и без преди това да си провел преговори за да установиш равновесната точка. Събрали се хора, без понятие от тези бизнеси, решили, известили. Това е класика за комуникационен провал.
Популизмът е водещ, защото всички са се съсредоточили върху златото, което изнасяме с трилиони и зилиони долари. И народът масово смята, че сме колективно прецакани. Националистите особено дебнат за възможност да натрупат някоя точка актив. Станаха за смях с тези бомбастични цифри за "откраднато" от нас. Седим си в къщи пред телевизора, и смятаме само колко сме се минали колективно и индивидуално, но нямаме идея какво е мина, какво е проучване, какво е добив, какво са борси? А българинът най-много мрази да не се мине и тази колективна енергия на нищоправенето се трансформира от управляващите в мотив за проект за Нова наредба за концесионните такси.
Работата в този бизнес много прилича на метеорологична прогноза - днес има слънце, утре има дъжд. Китай започне да купува, има слънце, Китай не купува - има дъжд. Така с цветните метали, които изнасяме. Сметките на миннодобивните компании у нас за ток /а това са енергийно интензивни производства/ скочиха почти толкова пъти, с колкото сега искат да им увеличат концесионните такси. Докато ударите от пазара имат някаква логика и усещането като за времето /божествена сила/, то ударите от правителството са си причинени от люде, които би трябвало да са партньори, добър стопанин и да разбира от пазари и кризи. Мнозина четат и гледат, че борсовите цени на металите растат, но забелязват само слънчевите дни. А има много дъждовни такива. Съчетанието на пандемия и война на практика прави непрогнозируеми бъдещите тенденции на развитие на пазари и икономика. Несигурността е правилото, не изключение. Единственото, което е ясно, че компаниите имат нужда от допълнителни приходи за да могат да бъдат превърнати в инвестиции по адаптиране и преструктуриране и други буфери срещу кризата.
Пипат концесиите /сигурното и твърдото на кесаря/, а не облагането на допълнителните печалби /което е функционално/.
За едни брадва, за други сватба
И сега да сравня какво е мизерията в отношението на правителството към бизнеса - какво е да си българска медна мина и какво да се руски нефтен гигант. За руската компания има данъчен щит, който и гарантира, че инвестицията от 1,5 милиарда долара в българската и компания /от която изсмуква всеки долар/ ще се амортизира като дълг към външна руска компания, и така няма да декларира, съответно плаща данък печалба /до сега 15 години с различни счетоводни трикове/ и данък дивидент. Така ползите от рафинерията се изнасят в Москва и майката Лукойл редовно се отчита в руския бюджет с пари, които сега се превръщат в оръжия и бомби - именно заради съучастничеството на българското Министерство на финансите в предишни и сегашно правителства.
Ако си БГ компания обаче, нищо че си инвестирал 1 милиарда лева, защото рудата ти е с ниско съдържание на метал и трябва да обогатяваш безспир - инвестиции нон стоп. Но понеже си българска компания, нямаш си посланик, който да тропне по масата и да обърне внимание на двустранен договор за защита на инвестициите, нямаш шанс за данъчен щит /договорка с МФ/, плащаш като поп данък печалба /трикът с дълга и амортизацията му не върви/ и сега си обект на данъчно внимание /лесната плячка/ като източник на възможни допълнителни приходи, за да компенсират невзетото от Лукойл.
Забележете вдигат фиксираните плащания през концесионните такси, а не данъците върху печалбите /тоест резултативната величина/ - т.н. windfall tax. Факт е, че има мегдан за вдигане на концесионни такси - но не по толкова урбулешки начин, защото принципът е да не убиеш златната кокошка и бизнес и правителство да останат партньори.
Да седнат на една маса, да поговорят и да намерят пресечната точка на желано и възможно
И един съвет към Асен Василев - едно е злато, друго е мед, трето е нефт и газ. Но нищо не пречи, ако си мислят, че там парите падат от небето, да включат държавата в бизнеса и да разчитат на дивиденти. На приказки е лесно.
Да съсипеш една от малкото индустрии, които вървят у нас, си е изключително постижение. Само за сравнение - от далаверата на Литаско тази година държавата ще загуби над 1 милиард долара, което е над 6 пъти повече от сумата на всички концесионни такси.
Ясно ли е къде е заровено кучето?
Надявам се на разум - нито толкова рязко, нито толкова много могат да се вдигат концесионни такси, да не говорим че са по вече сключени концесии. Бизнесът никога не е имал против да сподели благосклонността на съдбата /пазара, борсите/ с държавата, но без това по някакъв начин да нарушава неговите интереси и критични баланси.