След санкциите срещу Лукойл и проблемите с достъпа до пазарно финансиране на операциите е неизбежно Лукойл да потърси екзит от собственост в рафинерията в Бургас и изобщо от активите и в ЕС. Още от преди 6 години започна да опипва пазара.
Но ако държавата преди това не си вземе своето чрез поемане на оперативен контрол и дори експроприация /дори да ни съдят оценката на активите на рафинерията след 15 години неплащане на данък и отсъствие на печалба ще бъде ниска. Прочетете в Капитал мнението на Първан Първанов по темата. И тогава ние да продаваме рафинерията, но като сме си взели дължимото. Има интерес от големите западни и регионални фирми.
Лошото е, че с тази дерогация правителството на Петков ни лиши от коз и спаси рафинерията от най-тежкия и проблем - финансовия, тъй като за доставките на неруски петрол трябва допълнително финансиране.
Интересно стои и смяната на собствеността на намираща се под санкция руска компания – задължително съгласие от санкциониращия орган през българското правителство и това наподобява казуса Газпром Германия и немското правителство.
Изобщо да не се мотаят ами да поемат рафинерията под оперативен контрол.