Енергиен канибализъм

Илиян Василев

Продължение към темата от вчера за ураганът пред енергетиката и опасностите от масовото и безконтролно навлизане на ВЕИ мощности, основно солари. Единствената относително устойчива схема на навлизането им е през битовите солари - покривите, защото този път ще има най-малкоразрушителен отпечатък върху системата. Но както виждате тях ги няма, защото няма далавера за политиците и техните бизнес кръгове.

За това най-силното лоби на вземането на евросредствата са именно кръговете - политбизнесмени, които "усвояват". Не индустриалните паркове по 100 и 200 МВт, които нямат задължение да плащат за балансиране. В известен смисъл соларите са класическа Понзи схема - има ниво на насищане и конкуренция през деня, което е скоро ще бъде достигнато и при което последните в схемата ще изгорят, защото ще станат излишни - най-вероятно през законодателни промени. Единственият изход е износа - но това ще става на отрицателни или близки до нула цени., защото тази зараза е масова в целия регион. Да продаваш соларен ток на гърци или турци си е екзерсиз отвсякъде. Да, през Унгария Германия търси, но там са отрицателните цени и те също си имат свой солари.


Докато балансиращите през вечерта мощности стават все по-скъпи, от гледна точка на системните "разходи-приходи", и тъй като ги няма - цените ще тръгнат нагоре. Така, че теорията че цените на електроенергията поради масовото навлизане на соларите ще падат непрекъснато е химера, която почива върху приемането, че цените на дневната енергия ще падат по-бързо и по-радикално, отколкото се качват цените на вечерната енергия. И тук стигаме до другата "точка на пречупване" - тази, при която сривът в капитализацията на съществуващите активи /по цялата верига от ТЕЦ до солари/ е достатъчно рязък и мащабен /ураганът/ и компенсира недостига на приходи от продажбите на електроенергия по цялата верига и другата точка на търпимост на тези цени - при която високите цени, водят до по-ниско потребление - тоест нетните приходи в система остават относително постоянни. Същото е когато повече от потребители излязат от Системата, поради нейната непрогнозируемост, и започнат сами да си решават уравнението на енергийната сигурност. Което силно препоръчвам, макар и да не мога да изключа вариант при която и тази независимост ви я забранят или ограничат.


Междувременно имаме период на кървава баня и фалирали генериращи мощности (винаги правете разлика между Ковачки и ТЕЦ Марица Изток), предлагането на балансираща енергия намалява, милиардни активи отиват "на кино", и системата се лишава от най-важния се белег - устойчивост, а енергията от достъпност. Няма и помен от управление на този процес, щетите са незабавни и големи и следва логичният енергиен канибализъм. Самопоставянето в позицията на страничен наблюдател, "между двете страни", е възможна, но спорна позиция, особено за експерти, които ги е страх да се опълчат на това безумие, от страх да не бъдат отбити от европроекти...


И всичко това в името на "чистата природа" - глобалните емисии в света - това е пар екселанс "комунизъм" - гигантска идея за да омайва масите, от която обаче масите обедняват, в името на елита. Нивото на абстракция е достойно за Лениновите лозунги - за мир во всем мире, сега е за чиста природа на цялата планета, да се жертваме в името на климатичните промени, докато Китай и Индия не им пука, което обаче няма пряко отношение към околната Ви среда - нито Стара Загора е по замърсен от преди десетки години, а ако има замърсители това не са ТЕЦ Марица Изток. Изобщо цялата тази откъснатост на "голямата планетарна идея" от конкретните измерения и мотиви за действие на човека от града от селото, накрая ще произведат нова вълна от евроскептицизъм, на която пистата вече загряват такива като Копейкин. За това е важно именно ние, проевропейските и проатлантически люде, да се борим срещу това безумие. За съжаление политическите ни представители са "бавни" в осъзнаването на тези реалности.

 

 

Илиян Василев

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от същия автор