Гладната стачка на Николай Колев - Босия изкара на повърхността "пяната" на българския обществен дебат. Спори се за щяло и нещяло, пропагандните рупори се включват за да омаловажат постъпката му, както посочих, да я представят като екстремна постъпка, като антихристиянска и т.н.
Да коментирам медийните охранители на властта няма смисъл - толкова могат, за толкова са се договорили да продадат човешката си съвест.
Първо, Николай Колев обявява тази акция, не защото много му се умира, не обича живота или няма отговорност към децата си, а защото е човек с гражданско съзнание и иска да реши въпрос, който не е негов личен !?, а в полза на обществото. Исканията и мотивите му в частта Московски и протеста срещу нарушенията, би трябвало да стоят "от горе" на дневния ред на всеки българин - защото действително корупцията означава смърт по шосета - неуки и опасни шофьори сеят смърт, включително на деца. Докато другите се примиряват, той решава да действа, предпочита да избере да "стърчи" докато другите пасуват или псуват. Това не е първия, още по-малко един от много възможни начини за действия, а единственият останал, нищо че е отчаян. Всички знаем, че властта е тотално безчувствена, за това трябват крайни мерки. Ето и в случая с майките - колко трудно изобщо им обърнаха внимание. За елементарни неща. Иначе през парламента и правителството минават като на парад лобистки закони и решения. И няма проблем.
Вижте и колко неадекватно реагира държавния глава? Забележете, сигурно е бил воден от добри подбуди, но си обърка тотално и призова да се вярва в институциите, когато именно те са в основите на проблема.
Второ, ескалацията на ситуацията и непосредствената перспектива за летален край не е плод на негов каприз, а натрупване, измерено в дни на отказ да бъде забелязан. Това, че дните се трупат и приближават неумолимо до край, който поставя непреодолима морална бариера за властта е следствие. Николай Колев не е някакво зомби, а причината е непукизма на Московски и високомерието на властта. Медийните НСО-та винаги могат да представят всяко искане, на всеки българин като "скапана протестърска акция" за дестабилизация и сваляне на правителството, само че бъркат причинно следствената връзка. Босия не иска първоначално сваляне на правителството или на министъра, а решение на проблем от жизнена важност за обществото, чието упорито игнориране естествено води до искане за оставка на министър Московски. Другата възможност е просто да се примири.
Босия не е нито партия, нито иска да бъда с някакъв пост
Той по никакъв начин не може да носи отговорност за това, че някоя си партия или политик, би могъл да използва протеста му като го подкрепи. Подкрепата обаче на нормалните хора е естествена човешка, а не политическа реакция. Ненормалното в случая са изпратените стотици жандармеристи да пазят Народното събрание, защото параноята е в ход.
Босия и хората от пред не искат много - просто някой да обърне внимание от депутатите, да го изслуша, да поеме ангажимент, че това безумие с книжките ще бъде поправено и отговорниците ще поемат своята вина, по начина по който се прави в цивилизованите държави. Какво толкова екстремно има в това?
Хайде да подложим на гласуване оставката на Московски и да питаме обществото - съгласни сте с искането на Босия, за отговорността на министъра за проблема с книжките и корупцията, за оставката като адекватна мяра. Как мислите, че ще реагират хората?
Сигурен съм, че никой от подкрепящите го не "гледа сеира на властта", не желае неговата борба да доведе до летален край. И ако от мен зависи винаги ще му кажа - че няма власт, още повече сегашната, която заслужава да се умре заради нея. Прекалено много грях е събрала.
Но Христос също тръгна невинен да изкупува греховете на човечеството. И беше разпнат. И не е питал за одобрение околните му.
Така че по-смирено с крайните оценки, особено с тезата, че подкрепящите исканията на Босия му желаят смъртта - това неусетно става "опорна" точка, от тези най-мизерните. Изходът от ситуацията не е в ръцете само, единствено и до голяма степен преимуществено в ръцете на Босия, а в ръцете на властта. Те разполагат с ресурсите, с отговорността да намерят решението. Но им липсва волята и този протест е именно за това - не да умират хора, а да покрие дефицита на воля.
Там трябва да насочите вашата енергия и патос, вашите въпроси.
Пак питам - иска нещо за себе си? Иска да влезе в Парламента? Иска да стане известен? Иска публични ресурси?
Само поробен народ може да охулва тези които се борят за свободата си.
В същност това е и мярата.