С престъпленията сме като в ЕС, с разкриването сме като в Евразия, дори и там вероятно не сме, защото авторитарните режими много много не се церемонят.
Помните ни отвличането, което завърши с благодарност на родителя към Борисов, вероятно че не се е намесил и е дал възможност на похитителите да си получат парите. Обещаваха много неща, включително и увериха, че те в същност работят и тогавашната им тактика на "пасивност" всъщност е тънка стратегия за да ги спипат по нататък. Мина доста време - нищо.
Сега по ТВ в ранна утрин главния секретар във военна униформа на маршал Ви уверява, че няма проблем с банкоматните кражби.
Главният прокурор пък след години отсъствие от борбата с корупцията изведнъж намери обяснение на провалите си с "липсата на прокурори". И сега иска два пъти повече прокурори в специализираната прокуратура. Ще борят приватизацията от Костово време.
Класическата формула на застой - като при Брежнев - от пиар на пиар, от провал на провал, а междувременно страната плува по инерция и демографската криза е на път да я зачеркне от историята.
Какво пък, нека да си управляват, какво от това, че потъваме с нещоправещи управленци?
Малко сеир, малко чалга и народът ще се чувства като на Титаник. Оркестър, музика!