Като бивше оперативно „ченге”, макар и от полицията, ще си позволя да поразсъждавам, какво свързва и противопоставя нашенския пигмей в областта на сигурността и секретността с титаните, разтърсили разузнавателната общност и световната дипломация. Общото е, че дейността им е разрушителна за службите, но по различен начин.

Както и последващите фундаментални изводи, както за службите, така и за обикновените хора.

Първо – за МиТОДИТУ. В интернетската „Уикипедия”, която се сили да измести едва ли не „Ларус” или „Большая советская”, нашенски умник към значението на думите „агент” и „агент – провокатор” e прибавил и собственото си прозрение – „Тук спадат агентите на Държавна сигурност в България”. Край на цитата. Каква гениалност!? Може би е случайно? Моля ви се... В повечето страни от прехода досиетата или се изгориха, или отдавна публикуваха. Вече отдавна са затворена страница. Но при нас сапунката се точи без край! Опитите за опошляване и маргинализиране, и то не безуспешни не се изчерпват с ДС – митичния „козел опущения”. В кереча падна цялото МВР и държавността като цяло. На сведущите е известно, че идеологическото „Шесто управление” бе само брънка от цялостната дейност по охрана на държавата, която в момента е напълно разградена от вътре и от вън. Целта, в България думата „агент” да се превърне в мръсна е постигната. Но ефекта от това е поразяващ. „Ефекта на доминото” е повалил органите на сигурността и останалите структури на държавата, които по закон ползват това, някога най-ефективно оръжие. Та нали в миналото и сега на тази агентура се поставят задачи по външното и вътрешно разузнаване, терора, икономиката, особено тежките криминални престъпления и т. н. В момента за органите на сигурността е в сила епиграмата на Радой Ралин – „Извади сабя ръждива – изплаши баба страшлива”. А престъпността и терора въобще не са такава и затова стават все по-нагли.

Сега да се придобие качествена и ефективна агентура е почти „мисия невъзможна”. Затова горките разузнавачи от всички служби по сигурността се чудят, как най-акробатично да представят търкалящите се по медиите и по улиците слухове и догадки като „оперативна информация”, за да оправдаят заплатите си. А така наречените СРС – та? Кой глупак споделя по телефона, престъпните си намерения, или вече извършеното? Ако попитате съда за ефективността им, без да си кривят душата, ще потвърдят, че е почти нулева!   Каква жалка ситуация? След като и духовните йерарси, независимо от прегрешенията си са приковани на позорния стълб, каква е гаранцията, че сегашния сътрудник на органите, утре няма да се превърне в „доносник” и да цъфне по медиите.

Минаха десет години от появата на бял свят на неформалната журналистическа организация „Уикилийкс“ и разкриването на нейния дигитален гуру – австралиеца Джулиан Асандж. Това е една от най-странните личности, сдобили се със световна слава. Какъв е този човек – интернет месия, или терорист в киберпространството? Борец за свобода на информацията, или сексуален престъпник, за какъвто го набеждават? Неговият сайт си записа завинаги място в историята на дигиталния свят с големия пробив в компютърните системи на държавните органи в САЩ, който даде на човечеството вътрешен поглед към дребнавата арогантност, лицемерие и тщеславие на американската дипломация. За десетте си години съществуване сайтът се превърна във флагман на свободното слово, разкривайки многобройни секретни документа – военни и правителствени. Тайно подслушване на световни лидери, издевателства над затворниците в Гуантанамо, военни престъпления на международната коалиция в Ирак и Афганистан, реалният брой на жертвите сред цивилното население на двете държави при различните „успешни“ военни операции срещу екстремистите. Това беше най-голямото изтичане на информация в човешката история. „Уикилийкс” предизвика гнева на световната суперсила номер едно, хвърли в смут британското кралско семейство и подпомогна избухването на революции в Африка. Историческите факти днес нямаше да са същите без „Уикилийкс“ и хилядите знайни и незнайни дейци и симпатизанти на организацията. Един от които е бившия редник от американската армия Челси (Брадли) Манинг, който излежава 35-годишна присъда за шпионаж, заради факти, изнесени от него през сайта до разкриването му.

Сред милионите документи е отделено специално внимание и на виден представител на държавицата ни в грама на посланик Байърли до ръководството си. Тя е една от масива от 978 доклада от София, съвестно прегледани и одобрени едновременно от политическия съветник, военния съветник и съветника по сигурността на американското посолство, както и от самия посланик Байърли. Всички тези атрибути я превръщат в неоспорим и фундаментален документ, който разкрива образа на българския премиер в очите на водещата държава в света. „Мръсотията“ - така е озаглавил Байърли раздела, резюмиращ криминалното минало на Бойко Борисов. По една случайност параграфът носи и „щастливия“ номер 13, а в скобите след него е нивото на класификация, което никак не е случайно и отговаря на най-високото ниво на секретност за грамата SECRET//NOFORN:„13. (S/NF). Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от „SIMO” е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи тогава, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства тогава - Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Твърди се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов („Пашата“). "Бойко Борисов е непредсказуема личност с необуздана политическа амбиция и очевидно блестящо бъдеще в българската политика. Егото му може да е най-силния ни лост за влияние върху него. Трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа" е проницателното заключение в грамата.

И ако сайта „Уикилийкс“ е синоним на съпротивата, то образът на Джулиан Асандж за последните години го превърна от универсалния борец за свободен интернет и в символ на пълното маргинализиране на обществените личности с огромен ефект върху световните процеси. Квартирант на посолството на Еквадор в Лондон от 2012 г., откогато и не е излизал от него (пред сградата продължава да стои полицейски патрул, който чака да го арестува във всеки момент, сложи ли крак на британска земя), издирван във всяка държава съюзник на САЩ (подобно на „колегата“ си Едуард Сноудън), с публичен образ, маргинализиран от проамерикански и консервативни медии. Гражданинът на света носи своя тежък кръст. 

Американеца Едуард Сноудън през 2013 г. даде гласност на сведения за методите за електронно следене на американските специални служби, включително за незаконно подслушване на разговори на чуждестранни лидери.

За да се спаси от преследването на американските власти, Сноудън поиска убежище в повече от 20 страни, включително Русия. На 1 август 2014 г. той получи временно жителство в Русия за срок от три години. Оттогава бившият сътрудник на АНС живее там. В САЩ срещу него има обвинения по две точки от Закона за шпионажа. По всеки пункт Сноудън е застрашен от 10 години затвор. Той ще може да остане в Русия още две години, обяви в сряда 18 януари 2017 г. говорителят на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от Ройтерс. „Жителството на Сноудън в Русия току що бе удължено с още две години“, написа Захарова на страницата си във Facebook. Тя остро разкритикува „идеологията на предателството“, изповядвана от бившия директор на ЦРУ Майкъл Морел, който предложи Сноудън да бъде даден като „подарък за встъпването в длъжност“ на Доналд Тръмп от руския президент Владимир Путин. Захарова заяви, че Русия не изменя на принципите си и не раздава подаръци“.

Под благовидния претекст за прозрачност, вече се утвърди правото на всеки да знае всичко – да няма тайни и уговорки, които биха подразнили нечие любопитство, все едно кого ще се наложи да пожертваме и какво ще се наложи да изгубим по пътя. Такова право е част от сегашното идиотизиране на обществото. Дигиталната революция помете преградите, издигнати от цензурата и властта пред свободата на информацията и пред критичното инакомислие. За това днес авторитарните и диктаторски режими разполагат с много по-малко възможности от тези в миналото, за да държат в неведение народите и да манипулират общественото мнение. От тук и заключението за невероятните възможности на хакерите да получават и разпространяват сведения за всичко, случващо се в коридорите на властта, като изтриват завинаги преградите между публичното и частното. Вече зее цяла пропаст и ако я прескочим, вместо да се извърши подвиг в името на свободата, може и да я убием. Това, освен че подкопава основите на държавата и демокрацията ще е жесток удар и срещу цивилизацията като цяло.

Демокрацията не би сработила, ако не спазваме поверителния характер на връзките на длъжностните лица и властите. Освен това политиката, дипломацията, отбраната, сигурността и обществения ред и дори икономиката и технологиите биха изгубили тежест, ако определящите ги работни процеси бъдат изнесени на светло и пред погледите на всички. Такъв информационен ексхибиционизъм довежда до парализа на институциите и би позволил на антидържавни и терористични организации да възпрепятстват и обезсилят всички инициативи срещу агресивните им намерения. Информационната разпуснатост няма нищо общо със свободата на словото и дори е неин антипод. Не случайно поверителните документа в „Уикилийкс” са получени от американски хакери, а не такива от Русия и Китай, където се пипа здраво. Това е осъществената утопична в миналото анархистична мечта за пълна прозрачност. В съвременното общество правителствената дейност се намира под контрола на политическите партии, парламента, съдебната власт и опозиционните медии, които разполагат с изконното право да изобличават измамите, лъжите, корупцията, използвани често от властта, за да прикрива незаконните си деяния, или престъпленията си. Но, Аскандж, „Уикилийкс” и Сноудън отиват по-далеч, като разкриват тайната на комуникациите, чрез които посланици и аташета докладват на правителствата си за скритите страни на политиката, икономиката, културата и обществения живот в страните, където работят. Тези разкрития поставиха в изключително деликатно положение визираните личности и подклаждане на мнителност и обида от страна на съюзническите държави спрямо „Големия брат”.

Но дори и да не се бяха родили Асандж и Сноудън, времето и манталитета на епохата пак биха ги създали. И вече е неточно да говорим за „публичен живот”, тъй като за да има такъв, трябва да има и обратната му страна – „частния живот”. А той на практика вече е изчезнал и е сведен до поредица от двоични кодове. И какво е „частното” в наши дни? Последица от информационната революция е заличаване на границите, отделящи частното от публичното, превръщане и на двете в хепънинг, в който всички сме и зрители и участници. В който всички се разголваме един другиму, развявайки собствения си частен живот, и забавлявайки се разглеждаме чуждия в някакъв всеобщ и всеобхватен стриптийз. И често ставаме жертви на собственото си плиткоумие.

Заличавайки предела на частното с повсеместното неуважение към личния живот на околните, превърнат в пародия и повсеместното воайорство е проява на съвременното варварство. Презадоволеният с информация съвременник е отегчен и има нужда от разтърсващи изживявания, които му се доставят наготово от дебнещите в мрежата хакери. Но, в даден момент и самия той става тяхна жертва.