На големите народни стремления и движения се противопоставят естествено управляващите, в лицето на държавата. Те се виждат заплашени по отношение на привилегиите си и в поддържане на статуквото, което им ги осигурява. Тези които се смятат за интелектуалната и добре възпитана част от обществото,призвана да го управлява, макар че имат тъй малко политическо възпитание.
Именно тогава от меките правителствени и парламентарни кресла се чува мизерното им слово, че държавната мъдрост не се нуждае от аргументите на улицата. Нима те забравят, че същата тази улица ги е поставила в тях? Историята на политическото развитие и свързаната с него култура сочи, че именно улицата е тази, която е издигала и смъквала властниците. На улицата е създадена новата философия, за която Сократ трябваше да умре. На улицата е проповядвал Христос, заобиколен от апостолите си. На улицата Реформацията прокламира смелите си тези. Улицата събори Бастилията през 1789 г. а през 1848 г. основа върху руините на монархията системата на новото време. От улицата започват и всички съвременни съпротивителни движения и революции. Аргументите на улицата оказват влияние върху поведението и словото на управляващите, макар и да си дават вид, че не ги засягат. Те продължават да робуват на примитивното и патриархално схващане за държавата, „че тя се грижи за всичко и всички, че напълно съзнава своите задачи и че съответните фактори и служби се занимават вече с проблемите, имат ги пред вид и ще извършат нужното”. А от народа се изисква само едно – да търпи и мълчи!
По този начин държавата, този изпълнен със съзнание за своята мощ организъм се превръща в носител на отчуждени от народа прерогативи. Най-редовите представители на държавните служби се изживяват като нейни господари. Подобно схващане подготвя почвата, върху която държавните чиновници, вместо обслужващи обществото се превръщат в негови господари. Израждащи се в отвратителен паразитизъм, в бюрокрация в най-лошия смисъл на думата, превръщаща съществуването си в самоцел. Народът в огромната си част е изключен от всякакво влияние върху държавното управление. Тогава, какво друго е това управление, освен тъкмо това, което премахва и пренебрегва основното понятие и съдържание за властта – народа?
Народа следва да влезе в своята истинска роля на създател и държател на властта, която е делегирал на управляващите чрез избирателното право. Но когато избирателното право не дава на народа никакво средство за противопоставяне срещу фалшифицираното негово представяне във властта и няма средства и начини да се прояви, като същинското тяло на държавата и най-важното осъзнавайки се като такова, тогава той трябва да излезе на улицата. Особено в критични времена, когато нещата опират до съществуването, или по-нататъшното развитие на държавата. Тъй като тук наистина важи максимата: Tua res agitur (Това се отнася за теб)!Държавните интереси не могат да бъдат нищо друго освен народните интереси, но интересът на народа трябва също да стане държавен интерес!
Разбират ли се сега ”аргументите на улицата” и какво прави толкова настойчив техния език, за да бъде разбираем и разбран от всички? Дори и от тези, оградени със стена от охранители и полиция. Това е живата държава, изправена на нозете си, това е нейният властен зов, който ечи от улицата. Сега тук изведнъж става ясно какво е държавата. Не мистичната и недосегаема същност, която подчинява хората с неизменната принуда. Не! Самите граждани са държавата! Това живо множество от хора, заради които тя съществува и спрямо които тя няма и грам право на съществуване, ако те нямат в нея пълно доверие и възможности за психично, правно и културно съществуване. Че, държавата е създадена за хората и е тяхното общежитие, че трябва на всички участващи в него да дава еднакви права и достойни материални условия за съществуване. Това произтича от „аргумента на улицата”, като един истински Argumentum ad Hominem на преживени от всички ни заедно събития и история. В „аргумента на улицата”, ако всички други аргументи се окажат безсилни, се възпроизвежда истината на общественото битие, в едно негово стихийно бунтовно и революционно изригване. Тогава държавната идея се връща към своя източник, от който произтича цялата и власт, към станалата съзнателна воля на гражданите и с това затвърждава в грандиозно взаимодействие истинското държавноопазващо чувство за всеки един, който се чувства като част от цялото.
Така стоят нещата с „аргументите на улицата”. И който мисли и говори с презрение за тях, се подиграва сам със себе си като обществено същество. И тежко на народ, изпълнен с наивни и безпрекословни вярвания, удовлетворяващи неговите правителства. Тежко и на държавата, народът на която би живял така тъпо, мизерно и недостойно, че да не чувства порива сам да се грижи за своята съдба, когато вижда, че тя е изоставена на произвола от държавните управници.
ЗА ТАКАВА ДЪРЖАВА СА ИЗЧЕРПАНИ ВСИЧКИ АРГУМЕНТИ!