Не ми е интересен Мони Паси и като политик, още по-малко като личност. Но, медиите непрекъснато ни го навират в очите. Въпреки, клонящата му към залез политическа кариера у нас, в типичния си изхвъргачески стил е на всяка манджа мерудия. И с особена, носталгична страст, ако гозбата е външнополитическа.
„Сирийците са народ, изложен на много сериозна заплаха, и не остана никакъв друг изход за тях, освен военната интервенция. Ситуацията в Сирия е краен случай, така че военната намеса е необходима, дори без разрешението на ООН."

- каза Паси преди дни в интервю пред Нова телевизия. Нашият „атлантик" винаги с ентусиазъм е подкрепял всяка военна намеса във вътрешните работи на суверенни държави, стига да изхожда от САЩ, Израел и световното еврейско лоби. С агресивност на нашенско, балканско подобие на политически „ястреб". Но, всъщност си е мелез на сврака с керкенез.
Всички знаем, че гражданската война в Испания бе прелюдията на Втората световна война и плацдарм за тестване на нови оръжейни системи. Подобен тревожен сценарий се очертава и в ситуацията със Сирия, тъй като тя е поредна стъпка на американската военна експанзия след Ирак, Афганистан и Либия, насочена към определени държави. В момента те не възнамеряват повече да отстъпват. Оформени са и антагонистичните коалиции от държави. Както винаги е било, здраво сме привързани към една от противостоящите страни. С незнайно какъв изход за съдбините ни.
Да, тъй рече „демократа" Мони Паси, който дори не е ходил войник, и не е помирисвал барут, дори във военно учение, което си е само бледо подобие на войната. Но, на какво се дължи тази негова хиперактивност? Щем, не щем, трябва да понарушим личното му пространство. Защото, такава е орисията на обществените личности, стоящи в прожекторите на общественото и медийно внимание. В случая, пикантната тайна е споделена от бившата му съпруга. Преди време журналистката Бинка Пеева взриви читателската аудитория със скандалната си книга "На копието ти, любими", посветена на драматичната й раздяла със Соломон Паси. Пловдивската издателка Божана Апостолова. нарече текстовете порно и мръсни, споделя Бинка. Собствената й майка, след като прочита скандалната книга, я пита в недоумение: "Ти наистина ли си спала с толкова много мъже?" – "Мамо, аз съм имала много повече мъже. Но това е все пак книга, не е автобиография", контрира я журналистката. А какво ли би било, ако изредеше всички?
Чувствата, излети върху белия лист са й помогнали да преодолее факта, че бившият външен министър я изоставя заради по-младата Гергана Грънчарова. Пред в. "ШОУ"обаче, известната журналистка обяви, че сега е по-уверена, по-успяваща и по-щастлива от всякога. Доказателство за това е премиерата на книгата и „Наръчник за кандидат-министерши" в НДК. Кого визира в нея е повече от ясно. Всъщност, и аз се поупражних накратко по същата тема в коментара си „Политически секс, или любов".
Та, Бинчето в нимфоманската си изповед споделя на всеослушание пикантната подробност, че Монката бил „ючташаклия". Природата го е надарила с трети тестис. Съкровищата на библейския цар Соломон са нарицателни, а на нашенския били в гащите му! Е, това „изби рибата" и вече изяснява нещата. Спомням си телевизионни кадри, когато на някакъв купон яхна приятеля си Ники Василев. Тогава изкоментираха, че било проява на купонджийския му темперамент, но явно излишъка на тестостерон едва не стана причина за озлочестяването на горкия Ники Хари Потър. И да се чуди човек. Как такъв левент не са го взели в казармата, по някакви си мними „здравословни причини" за хилавост? Но, в ония години Закона за всеобщата военна служба не важеше за повечето отрочета на номенклатурата. Защото Мони е свидна, богопомазана рожба на един от нейните „сиви кардинали". На правоверния комунист – философа, професор Исак Паси, комунистически цензор на академична литература и личен съветник на Тодор Живков. За разлика от сина си, остава верен на идеите и принципите си, което все пак му прави чест. Като философ и тънък познавач на западната литература и философия бе високо уважаван в университетските и научни среди.
Да, номенклатурата и нейното домочадие, като неизтребимите хлебарки са преминали отново през стадия на какавидата и в момента са се пръкнали, като многоцветни, пърхащи, демократични пеперуди, носени от свеж западен ветрец. С тази трансформация цялата бивша соцноменклатура, преродена в съвременната ни „демократична" управляваща класа, владее вече 90 % от капитала на страната ни. Процес, до болка познат на по-интелигентната част от нацията ни.
Има африканска поговорка, че колкото по-високо се катери маймуната, толкова по-добре се вижда червения и маймунски задник. И Мони не е никакво изключение. Жалкото е, че човека, казал „Майната му на православието" е във фокуса на журналистическия интерес. Както казах, на мен не ми е интересен. Надявам се и на повечето от вас...