На Джани...
Пак е лято. Огласяно от неистов рев на автомобилни и мотоциклетни двигатели по пътищата ни. Играещи си на гоненица със смъртта, в борба да надбягат нея и другите, дори с част от секундата. Бясно препускащи рокери, някои само на задната гума на мотора си. Опиянени от виното на младостта и живота и неумолимо притегляни от смъртта...
В християнството страстната седмица, наречена още Седмицата на страданията е последната седмица от живота на Исус Христос. На старобългарски страст означава - страдание. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица – Великден, всеки от дните от понеделник до събота е наречен велик. Религията е отражение на живота ни. Всички имаме своите страстни седмици и страдания, свързани със смъртта на близки хора, независимо от сезона на годината. Няма по-страшна загуба от тази на дете. Дори и пораснало.
Пътните произшествия са сред основните причини за смъртта на младежи. Те са главна причина за смъртта на млади хора между 10 и 24 години, както сочат световните данни. От 1 януари тази година само в България са загинали при пътно-транспортни произшествия повече хора, отколкото са всички военни жертви в Афганистан. Затова е и термина „войната на пътя”. Особено страшно е при мотоциклетистите.
Какво сочи безстрастната статистика? Според National Highway – службата за безопасност на движението на САЩ 13 на всеки 100,000 коли се озовават във фатални катастрофи. За мотоциклетите съотношението е 72 на 100,000 регистрирани мотоциклети. При мотоциклетите също е много по-висока смъртността на единица разстояние, пропътувано в сравнение с автомобилите. По показателя пропътувани километри, риска при мотоциклетистите за фатална катастрофа е 35 пъти по-голям, от този за лек автомобил. По данни от английското Министерството на транспорта, мотоциклетите имат 16 пъти повече жертви и сериозни наранявания в сравнение с колите. Национално проучване от австралийското Бюро по транспортна безопасност (ATS) установи, че процента на смъртен изход се е увеличил сред всички групи на мотористи от 1998 год. насам. Това е вследствие увеличението на мощността и скоростта на машините. Смъртните случаи с мотоциклети са били почти 30 пъти повече в сравнение с водачите на други превозни средства. Мотоциклетистите на възраст под 40 години са 36 пъти по-вероятно да бъдат убити от други водачи на превозни средства на същата възраст. А за тези на възраст 40 и повече години е около 20 пъти по-вероятно да бъдат убити от водачите на други автомобили, на една и съща възраст. У нас ситуацията не е по-различна.
Една от основните причини, мотоциклетистите да са убити в ПТП е, че самият мотоциклет няма защита при катастрофа. Например, около 80% от мотоциклетните катастрофи водят до нараняване или смърт; в сравнение с под 20%. за автомобилите. В многобройните мотоциклетни аварии, водачът на друго превозно средство е нарушил правото на мотоциклета и е причинил произшествието в две трети от тези инциденти. Кошмарно е сравнението на медицинските екипи, че изстъргват жертвите от пътя след инциденти като малиново сладко от асфалта и призовават за забраната на адските машини. Медицинска сестра от „Бърза помощ” заявява, че „От произшествието мириса на кръв и смазани мускули и кости се смесва с този от маслото на двигателя. Това означава за мен мотоциклета. Опасявам се, че винаги ще e така". Повсеместно е убеждението, че карайки мотоциклет, изкушаваш съдбата. Някои от експертите по безопасност се застъпват за забрана на мотоциклетизма като смъртна опасност.
Психолога и изследователя от фирмата BMW - Bernt Spiegel e установил, че обикновено начинаещите мотоциклетисти споделят фаталистичното отношение, че високата скорост при мотоциклетизма е като игра на руска рулетка, където ездача тества смелостта си, за да види колко близо е до "ръба". Или по-точно до границата на сцепление с пътя, при спиране или завиване, без да има някаква идея, колко е над тази граница и близо до катастрофата. Така те постепенно се дистанцират от останалите, в изживяването на „пълноценен и свободен живот”, а другите дори не го знаят. Като своеобразно общество са на ниво, като децата, Възприемат, че риска подмладява душата и дава възможност на човек да изживее останалата част от живота си, както иска. За някои нуждата от адреналин е жизнено важна. Данните показват, че тревожен брой ветерани, завръщащи се от бойни зони като Ирак и Афганистан умират в ПТП, свързани с мотоциклети. Само за 2 месеца 24 морски пехотинци на активна служба са загинали от мотоциклетни инциденти. В морската пехота, високоскоростните мотори съставляват по-голямата част от смъртните случаи, отколкото военните загуби. През 2007 г. 78% от мотоциклетните произшествия с морски пехотинци са осъществени на спортен мотор, в сравнение с 38 процента на национално ниво.
Spiegel счита, че рискът е неизбежен, но може да бъде възприета и възможността за избор, по силата на който мотоциклетизма не следва да избягва безопасността. Той пише, че катастрофите сред квалифицираните във високи скорости ездачи са редки, защото „чувстват” границата на сцепление. Физиологическите и психологически експерименти на Шпигел са помогнали да се проучи, как е възможно един добър моторист, да разшири своето възприятие извън контрола на мотоциклета си и в усещане на междуконтактните петна на машината си и на пътната настилка. Всъщност това се постига с дългогодишен опит и дисциплина, каквато в повечето наши „луди глави” липсва. Сега е сезонът на многохилядните мото-походи и сборове. Бог да ги пази всички!
Моята страстна седмица започва преди години на 17 юни и завършва на 22–ри. В първия ден на астрономическото лято. Седмица на плахи надежди и сразяващи удари от безпощадната съдба. Дни на велико страдание, виждайки безпомощно, как гасне един млад живот, без реална възможност да помогнеш. Цялата, горчиво осмислена история, която може да сполети всеки и за лудостта, наречена рокерство – в новелата „БАЛАДА ЗА МЛАДИЯ РОКЕР” в търсачката на Гугъл.