Хората в обществото са принудени да се съобразяват в постъпките си, за да встъпват в отношения помежду си. Като социални индивиди те следват нагоните на първичния си егоизъм, имащи силата на обществен закон. Когато се обвиняват някои личности в егоистична пресметливост, това е все едно да ги обвиняваме в това, че искат да ядат, да пият, да се обличат, събличат, съвкупляват и задоволяват всичките си останали нужди. В съответствие с този егоистичен нагон и пресметливост постъпват всички възрастни и нормални членове на обществото.
За регулиране на междучовешките отношения достатъчно дълго във времето са се изработвали и предавали от поколение в поколение норми на поведение за съблюдаване, или наказание при неспазването им. По този начин се получава раздвояване в обществените изисквания и първичния ни егоизъм. При това трябва да се има в предвид, че изискванията на закона за рационалната пресметливост е обективен социален закон, а нормите на социално поведение са изкуствено създадени от хората за ограничаване въздействието на свойствения им егоизъм.
Определящи фактори в поведението ни се явяват личните интереси и интересите на биологично близките ни хора – семейство и роднини. Стремим се да не действаме във вреда на себе си и да препятстваме тези, които биха ни навредили, да не влошаваме условията на съществуването си, а да ги подобряваме. Нормалния член на обществото осъзнава положението и интересите си в него и в конкретните ситуации действа от гледна точка на егоизма си. Тези постъпки са разнообразни и не можем да се избавим от тях. Спъвайки тези стремежи в някои хора, всъщност ги усилваме още повече.
Например в такава ситуация. Всички съблазнителни за даден индивид условия за удовлетворяване на негови желания /блага, кариера, успех/ са вече привилегия на други. Очевидно нашия човек може да удовлетвори интересите си само по един път, а именно за сметка на останалите. Негов враг става този, който е препятствие за реализация на желанието му. Естествено e този „друг" да става негов враг. За да го отслаби се стреми да привлече приятели, които да му помогнат, или да ги използва в свой интерес. Главен враг на индивида е друг такъв, който е по-квалифициран, по-умен и способен. И ако може да навреди на потенциалния си конкурент, той го прави.
Друг пример е всеобщата скрита и по-често открита вражда към хората със забележителни способности. Обикновено обкръжението им веднага забелязва техния потенциал. Те ги възприемат като заплаха за положението си и вземат мерки, за да им попречат да се отличат. Тези индивиди обикновено пробиват с протекцията на странични хора. Ако не успеят, те се примиряват с факта, че това са хора на по-високо ниво. И това става, не защото са някакви извратени хора, а по силата на обективните социални закони. Не си правете никакви илюзии по отношение на страничните ви хора. Колкото те са по-умни и образовани, толкова по-виртуозни са като социални индивиди в преследване на интересите си. Ако такъв индивид заради значителна изгода се налага да извърши престъпление, той ще го извърши, убеден в това, че ще остане неразобличен и ненаказан. Разбира се има и изключения.
За овладяването на тази социална пресметливост са нужни години. При това не всички го правят в еднаква степен и напълно. Обикновено правилата на социалното поведение действат в съвкупност и за да се заобиколят се действа подмолно, трансформирайки се и маскирайки се. В поведението си хората често допускат грешки, но на тези правила те се обучават от собствен опит и наблюдавайки другите в процеса си на образование и възпитание. Дори и най-глупавите умеят да се видят в някоя ситуация, подобна за останалите. Обществото предоставя неограничени възможности за тренировка. С описание на човешкото поведение под влияние на социалните закони са изпълнени литературата, медиите, филмите. В болшинството си ние дори не си даваме сметка за това въздействие.
Въпреки, че правилата на егоистичната пресметливост са естествени, хората предпочитат да ги скриват и маскират, като се правят че действат по съвсем други мотиви. Хората съвместно са си изработили средства за самозащита от ограничаващите норми на морала, религията, идеологията и правото. Когато наричаме хората егоисти, кариеристи, хитреци, лицемери, интриганти, лъжци, завистници, подлизурки, грабители и властолюбци, ние само регистрираме факта на поведението им по силата на социалните закони и то в крайните им форми. Но именно такива качества лежат в основата на социалното ни поведение. Обществото се е изхитрило и намерило форми за заобикалянето им, като точно те стават основни социални норми. Съгласно с тях морално порицаемите социални явления приемат форма на морално поощрявани. Бездарието става талант, страхливостта – форма на осъзната смелост, клеветата – истина. Всички принципно разбират същността на нещата, но съблюдавайки формално правилата на поведение приемат за чиста монета видимостта им, а не същността им.
Правилата на обществено поведение са всъщност най-простите и фундаментални социални закони. Бидейки съставени от самите нас, те са неподвластни на егоистичната ни пресметливост. Те са измислени за по-доброто ни устройване в живота и в социалната среда, да ни организират в групи и колективи, да ни ограничават за избягване на катастрофални последствия от поведението ни. Тези правила в течение на поколения се налагат принудително над всеки член на обществото. Именно доброволността в следването им от мнозинството е най-дълбоката основа за господстването в поведението им. Социалното поведение на индивидите не е морално, дори ако са извършили постъпки, одобрявани морално. Хората не са, а само изглеждат морални и това е достатъчно. Защото тук изчезва всякакво чувство, като угризение на съвестта. Хората стават необикновено гъвкави, социални хамелеони. Тези, за съжаление единици, следващи неотклонно моралните си принципи по естеството на своята натура са обречени на душевни страдания и конфликти със средата си. Ако човек иска да постигне успех, той следва да се очисти от всякаква моралност и да развие морална мимикрия, като средство да укрие неморалната си същност. Изкуството на лицемерието става дотолкова обичайно и нормално, че едно от социалните правила е вече забраната да не бъде разобличавано.
Правилата на егоистичната равносметка не са само негативни. Те са и обективни, като пораждат следствия, които хората считат за негативни. Но те пораждат и средства за защита от тях. За да се разбере каква роля играят в обществото следва да се вземат предвид в тяхната милионна съвкупност и ежедневност, а не отделност. Именно дребните нищожества, а не всесилните тирани имат решаваща роля в обществения живот, превръщайки в свои инструменти и марионетки и най-влиятелните личности. Тези закони са в сила и по отношение на цели човешки общности, доколкото действат в единно цяло и във взаимодействие с други такива. Цели страни се държат така, като поведението им може да се охарактеризира със същите понятия и критерии с каквито се оценява поведението на отделните хора. В мащабите на увеличение и усложнение на обществата се увеличава и значението на закона за егоистична равносметка. Възникват особени специалисти и учреждения, ангажирани с неговата реализация. В съответствие с него се водят войни, действат политици и дипломати, собственици и управляващи фирми, концерни банки и т.н. И всичко това се провежда не открито и откровено, а под формата на хуманни, благородни, полезни и необходими дела. И това не е просто някаква измама, а закономерна форма на проявление на обективните социални закони.
Въпреки, че егоистичната пресметливост е напълно естествена и има силата на закон, хората предпочитат да я премълчават и прикриват. През вековете те са се приучили да обличат поведението си във форми, приемливи от морална гледна точка и да го прикриват като нещо осъдително и престъпно. Прояви на приятелство, взаимопомощ и уважение, всячески рекламирани, често са кухи фрази, прикриващи съвсем други интереси. Като например „помощите" за бедните страни, които се раздуват и преувеличават от медиите, а зад това се крие хищническото използване на природните им ресурси. И въобще възможно ли е да се прецени, кое носи повече зло на хората – това което се счита за добро, или откровеното зло? Именно по тази причина стремежа за норматизиране на социалното поведение все повече се усложнява и повишава, при което свободата на действие на индивида и обществото се снижава. За това борбата за истинска демокрация не е просто желание за облагодетелстване на хората, а защитна реакция от нормативния тоталитаризъм.