Та секи има спомени. Оня ден ви пуснах спомените на една другарка за соца. Не знам къде е живяла, какво е сънувала, ама реших и аз да ви кажа моите спомени от соцдетството. От едно село. Горни Лом. Ако някой не му харесва написаното, нека каже, къде греша.Ще споделя само спомените за неповторимо вкусното ядене. За телевизори, хладилници, коли и граници нема да говоря. Ще ви опиша детството в една седмица. Например когато бях в първи клас. И ако излъжа грам, нека Нинова премиер министър да стане!
ПОНЕДЕЛНИК. Събуждат ме в 6:00. Закусвам попара. Топла вода, хляб и сирене в едно. Най-вкусните вода, хляб и сирене, които не съм ял през живата си. После съм на училище. На обяд се прибирам. Ключът от вратата, която не се заключваше по това време, защото нямаше кражби, е скрит под един камък в градината за да не откраднат нещо. Влизам в нас. Баба, дядо, тати и мама са на работа. Хладилникът още не бе стигнал до селата. На масата чиния. В нея сирене. Най-вкусното сирене на света. Защото козичката и двете овце ги хранехме с черния хляб, приличащ на тухла, който правеха в селската фурна пет дни в седмицата. Сено нямаше. Ливадите ни се бяха влели доброволна в кооперацията, а със сеното от тях хранеха оФце, кози, крави и свине, та да плюска онаа лелка месо с неповторим вкус от софийските хали. От ченгела. А аз хапвах сиренце. Домашно. В магазина нямаше. Там имаше няколко неща. Олио.С неповторим вкус. Свършваше във вторник. Кисело мляко без капачки, с мухи и червеи в него, ама с неповторим вкус. Истинско. В четвъртък караха месо. Демек малко салам кучешка радост с много кости в него, и шпек с малко кости. Свършваше преди да го свалят от камиона. Там оставаха облаци мухи. Гладни. Зелени. Зли. Пред магазина оставаха още толкова щастливи хора. Гладни. Зелени. Зли. Нямащи шанс да хапнат и надебелеят като днешните. В петък караха риба. СКУМРИЯ. Народът знаеше кога ще дойде. Десет минути преди да дойде камионът идваше ароматът на скумрия. Замразена скумрия. Кашкавал, луканка и прясно месо сънуваха почти сички селяни, без магазинерката и родата И. Ама най-обичах съботата. Тогава на фурната печаха бял хляб. Пред нея никога не е имало опашка от повече от 200 човека. Ама пък как вкусно миришеше. Още помня този аромат. На току що изпечен хляб, на некъпани жени, ухаещи на току що издоен коч и на къпани жени, ухаещи на домашен сапун с аромат на мокро куче. А баба бе тарикат. Пращаше мен. Редях се сред възрастните. А те стояха обречени да чакат. Но сигурни, че хляб ще има за всички. Даваха по 1 1/2 бял хляб за седмица на човек. И знаете ли кое е най-интересното. Някои не го взимаха. Защото бе скъп. А аз взимах 9 хляба. Обикновено залисаните в клюки баби ме пропусках. И мъкнех две торби с 9 хляба. Най-вкусния хляб. Сигурно е бил още по-вкусен топъл, ама докато го домъкна до нас изстиваше.
А в неделя ядяхме месо. От буркан от прасето зимното, некое пиленце, или пък некой роднина ходил до халите и му резнали от плешката на некое теленце. Знам, че там сичко е имало. От онаа невеста вчерашната. И ме събуждаха с мекици. В неделя. А най-щастлив бях когато ми пържеха яйца. Ама немаше и яйца.
Опа, щях да забравя. Още помня баничките, кифлите и тригуните в сладкарницата. С незабравим вкус. То остава да забравиш вкуса на три неща, които си ял 8 години. И истинска боза. Без консерванти. Тук там с некоя мишка в нея. Или жабка. Екобоза. Де сега такива бози.
Айде лека и споделена! И да знаете, че имаше и златна есен, обикновени вафли и даже шоколад и марципан. С неповторим вкус.
Имаше и едно момиче с черни коси и зелени очи. С неповторим вкус. Нещо като четвъртинка бял хляб, с две кебапчета в него. И шарена сол. А устните И бяха сладки като банани. Ама де банани по онова време. Чак сега разбрах защо ми харесваше да ги облизвам и захапвам. Друго нещо си е непознатия вкус. А сега кво и да оближеш, кво и да захапеш, се не става за ядене. Що знаем вкуса на сичко. И въобще не става. Нищо не става.
Айде лека и споделена!
ПП. И не се оплаквам, ей! Бях щастлив и тогава. Сега също съм щастлив. Утре пак ще съм щастлив. Даже да съм омрел.
Книгата ми, КЛЮЧ ЗА ЖИВА ВОДА може да я имате ако звъннете на 0886446795.
Деда Ванга Нюз - Блог на Роси Антов