Напоследък много често срещам постове, какво зло ни донесе демокрацията и колко хубави неща ни отне. Та реших да ви кажа какво донесе демокрацията на баба ми, и как не успя нищо да отнеме от нея.

Първите години след 1989 година. Сменяме посудата в кухнята. Старата товаря на колата и я карам на село. Свалям всичко пред стъпалата и започвам да обяснявам на баба. Баба Цанка! Бог да я прости! Не мисля, че има за какво да прощава точно на нея, но така е думата. Дребна. Не се спира. Не върви, а лети.

Чисти постоянно. Кара се на стареца и за наказание му купува цигари първо качество, а не трето. А той се хили и я прегръща през рамо. Два пъти по-висок от нея. Само едната му ръка е колкото нейния гръб. Ама на думата.

Свалям багажа, вадя една чаша за кафе аркорок, нечуплива, и я пускам по стъпалата. Тя извиква, но когато бащата стига от стъпало на стъпало до нея се смее:

- Роси, стига си ме шашавил! Тая чаша е желазна.

Та демокрацията донесе на нея железни черни чаши за кафе. После паля цигара на терасата и я гледам как сортира посудата. И я чувам как мърмори:

- Тая Росица нема ли да се научи да мие тигани и тави? Леле, кви са загорели. Леле... И тая. Леле... И тая.

Но мама вече е направила салатата и сядам на ракийка с бащика. Старецът броди по вечните ловни полета. Рибар и ловец беше. Още ми липсва. Ама някой ден ще го намеря до някоя река в ада. Или до някой казан... За ракия.

Та пием с бащика по ракия и правим разбор на поредното ми малоумие. После се смеем. А баба влачи към реката някакъв чувал. Викам:

- Цанке, да ви занеса ли с чувала до реката!?

Тя само маха ядосано с ръка през рамо и слиза към бистрата планинска река до къщата. После с бащика бистрим демокрацията. И по едно време баба идва до нас. С една тава и един тиган. И ми ги навира пред очите:

- Роси, кажи на Росица как се мият тигани и тави, а не само да пали цигарите, да пие каВе и да премета крак връз крак!

Аз поглеждам тигана и тавата. Дъната им светят. Алуминиеви дъна, а все едно огледала. И почвам да се смея. И я гушвам. После И наливам ракия. Петдесет и три градуса. В нейната чашка. Тридесет милиметрова. Тя сяда до нас и пак ми показва тиган и тава. Отвътре светят:

- Кажи на Росица, че ако черното се не мие с тел, може да го измие с пясък!
- Добре, баба! Ако другия път не ги измие, ще те взема у нас. Да И покажеш как се мие чернилката.
- Ще покажа яз. Кат зема един тиган и кат ви почна. Ти ръце немаш ли! Жената деца гледа.

Вече с бащика не бистрим политика. Смеем се, та сигурно ни чуват и съседите. А баба пие ракията на екс и отива да доизмие посудата. Не е лесно да измиеш чернилката на тефлонова тава, докато дъното стане като огледало.

Баба. Баба Цанка! Така и не разбра, какво И донесе демокрацията. Докато умря, ползваше старите тави и тигани. Чисти.

Айде, Цанке, стига съм ти дрънкал кокалите! Земи на стареца едно първо и му сипи една ракия. Знам, че сте заедно. А аз имам да питам нещо тия, где ще прочетат това:

Скъпи обичани мои приятели, на вас какво ви взе и какво ви донесе демокрацията?

пп. На снимката е къщата, ама на стъпалата е мама. Чака ни. Бащикът сигурно гледа футболен мач или тенис. И той ни чака.

Книгата ми, КЛЮЧ ЗА ЖИВА ВОДА може да я имате ако звъннете на 0886446795.

Деда Ванга Нюз - Блог на Роси Антов