Преди 33 години. На вчерашната дата. Вторник е. Рано сутринта разбирам че имам син. Не съм мигнал цяла нощ. Няма да ви описвам чувствата, а една история, която се случи този ден.

Нахълтвам в института. Групата има час по Научен комунизъм. Водеше го един мъж, где хич не обичаше комунизма, ама се хранеше от научния комунизъм. И черпя, а после го питам дали ще освободи тия, где им се не учи, що трябва да пием. Освобождава ги. И сме у "пилето". И се почва. По студентски. Така, както само е Свищов се почва. Като добавим, че групата е на банкерите и имаме само 5-6 девойки, е ясно. А като ви кажа, че същата беше доста популярна с възможностите си и в науката и в пиенето, още по ясно.

И се качвам до ДСК над кръчмата за пари. Попълвам бордерото. После чакам на опашката. После една невеста го взима и изчезва. После се връща и пита:
- Нали сте студент? За какво са ви толкова пари?
Става ми смешно. Казвам:
- Да ги пропием днес и утре. С приятели. 500 лева може и да стигнат.
Тя пак изчезва и се връща. И казва да мина след час. Слизам в кръчмето и се включвам. Ако мине некой познат, се включва и той. Бири, пържени картофки и "Слънчев бряг". След час съм пак в ДСК и ми казват да мина след час. И ме гледат странно. След час, пак след час и идва обяд. След обяд вече почвам да подпитвам, кой колко пари има, що нещата стават груби. Върнат съм за четвърти път. На петия се качвам. Два и половина след обяд. Касиерката се усмихва, подава ми 497.25лв и разписка за 500 лева. И друга за 2.75, где ги внасям. И казва:
-2.75 е телеграмата.
А аз:
- Коя телеграма?
Тя:
- Телеграмата, която пуснахме до ДСК Белоградчик за да проверим дали имате пари.
И се усмихва. И аз се усмихвам. И късам бележката за 2.75. И казвам. Свръхспокойно, свръхтихо и свръхкултурно:
- Другарко, дайте си ми парите! 500 лева!
А тя. Стресната:
- Ама как?
Аз още по спокойно:
- Ей тъй. Значи ме съсипвате от тичане, що биете телеграми, що не вярвате, че студент има пари. После, за това, че биете телеграми, що ми не вярвате, аз трябва да ви платя, що ми не вярвате. Къде е директорката?
И тръгвам към коридорчето вдясно.
А другарката зад гишето:
- При директорката не може да влезете.
Мога и още как. Даже и трезвен. А сега съм пил. Що съм щастлив и бесен. И при Тодор Живков мога да вляза. И влизам. После излизам с 2.75 лв. в джоба. От директорката. Нейни лични. Плащам телеграмата и си взимам 500 те лева.
Това е.
Не е това. После се връщам с кутия бонбони "Черноморец". Най - хубавите. И бутилка "Плиска". Точно 10 лева. Даже върнах 2.75 на директорката. Все пак син бях родил... Магаре стана после.
Това е.
То и това не е, ама историята стана много дълга. Пък и не помня какво беше. Нали се сещате защо?

Книгата ми, КЛЮЧ ЗА ЖИВА ВОДА може да я имате ако звъннете на 0886446795.

Деда Ванга Нюз - Блог на Роси Антов