Хаха. Сетих се нещо. От студентските години.
Бях си купил каскет. Светлосив. Носех го всеки ден. Нашите ми бяха купили костюм със същия цвят. Носех го само на изпит. И една сива вратовръзка, где не я връзвах като вратовръзка, а само я премятах като шалче. Ризата не помня какъв цвят беше.
Та тръгвам на изпит. По ОЗНС /организация защитата на народното стопанство май беше/. У двата джоба царски пищови.

От една девойка от друга група. Ако сам си правиш пищовите, требва да си много тъп, та да ти трябват пищови. Без осми въпрос. Тя го е теглила предния ден. Даскалът бе голема блейка, въпреки сериозността на материала, върху който ще полагаме изпит. Пред стаята една колежка ми вика:
- Не смееш да се явиш на изпита с каскета. Ако го вземеш с него на главата, ще те обичам до гроб.
Туркиня. Нергис. Със сини очи. Покрай великото преселение се изнесе. Скоро я чух. Ергенка, с два хотела по турските морета. Забравих да я попитам, дали още ме обича, що бях забравил за каскета.
Та тегля седми въпрос. И съм щастлив. А даскалът:
-Колега, ако обичате, свалете си каскета.
Ама аз искам да ме обича Нергис, а не да обичам да си свалям каскета. И се навеждам до ухото му:
- Другарю Цветков, косата ми капе на кичури? Намазал съм се с лекарство и ме е срам от колегите.
А той един добряк:
-Извинете колега, не знаех! Не го сваляйте.
Сядам, поглеждам Нергис, намигам и почвам да рисувам по празния лист. Ракетки, бомби и автомати. После бъркам у джоба и вадя седми въпрос. Ама се оказва пети. Броил съм ги обратно. Вадя друг, девети. Тотално се оплетох, ама знам поне че съм на верния джоб. И вече мисля, че съм скъсан. А даскалът казва:
-Колега, ако ви е зле, излезте малка на въздух!
Та излязох. После влязох и предадох седми въпрос. Имам петица. Другите ги предадох същата вечер на един, где имаше изпит на другия ден. Та затова не можахме да защитим после народното стопанство. Не учехме, а вадехме пищови. Отиде си горкото, без ядрени бомби. Няма по голема бомба от държавна собственост, управлявана от хора, родени с каскети.
А за Нергис, тя ме обичаше и преди изпита. Някой път ще ви разкажа за нея. За един изпит. По международни валутни отношения. Тогава вече се казваше Невена. Заедно с нея рева цялата група. И даскалът. Ама И писа двойка. Защото колко пъти я попита за името, толкова пъти каза:
-НЕРГИС.
А можеше да провери в паспорта си. И да го прочете НЕВЕНА. И да го каже. И да изкара шестица. Тя май други оценки нямаше. Като НЕРГИС. Като НЕВЕНА имаше само двойки. Що не искаше да е НЕВЕНА.
Откъде тръгнах, докъде стигнах. Ама така е. Като почнеш да пишеш за един каскет, се сещаш за каскети и каскети. Та досега.
И като казах каскети, се сетих за Гора Лесова. Как след дълго търсене на бомбе за баща си, открила не бомбе, а основен икономически закон. Цитирам по памет:
В държавата на каскетите, няма откъде да си купиш бомбе!

Деда Ванга Нюз - Блог на Роси Антов