Та вчера се видехме. Колеги. 32 лета след института. И се присещам. Гибона. Не на маймуната, а на Гиби от Левски го преименувахме. Левскар. И топка риташе. На снимката е до мен. Изключителен интелект. На лекции или упражнения често пускаше някой бисер, та падахме от столовете. Иначе пиеше като нормален студент. На сутринта след поредния запой, от мястото ни на напиване до общежитията имаше безпогрешни следи как се е придвижвал.
Една портичка затисната с кофе за боклук. Друга широко отворена. Трета, която му пречела на тротоара, изместена в някой двор... И една година сме на бригада. Командир е тоя горе. Вдясно. С бялата тениска. И берем домати. А както знаете, ние умните сме отишли да ставаме по-умни, а не домати да берем. И не берем домати. Или най-точно берем по една кофа и бегаме да спим по сенките. Да сме бодри за кръчмата. Но един ден Гибона предава всички нас. Изпълнява нормата в 10 часа и ни се хили като маймуна. После ни открива тайната. Един час се мъчил, но успял да нареди дъсчици на 5-6 см от горния ръб. И с десетина домата пълни кофата. Ама после забелязал, че на слънцето се вижда, че в нея няма нищо. Извадил дъсчиците, напълнил със шума и пак ги сложил. Та тъй. Но една вечер ни събират. И изкарват пред бригадата. Ще ни гонят. Дванадесетте най-умни бригадира. За назидание. Ние стоим навели глави и се смеем с душите си. Преди час Митакът ни е казал, че от Винпром искат хора. И с един куршум-три заека. Първо подсигуряват хора. После се отървават от хара, които не само дърпат бригадата назад, вечер се надърпат у кръчмата, а после придърпат и некоя бригадирка, та и тя спи на полето на другия ден. И не на последно място за назидание. Да разберат съвестните бригадири, отишли да учат, а пратени да берат домати, че трябва да берат домати.
На другия ден сме във винпрома. Жадни. А всичко заключено. Обаче... Винаги има обаче. В коридора има огромна витрина. С грамоти и медали. А под всяка грамота или медал, бутилка вино. Умния и в нужника да остане, гладен няма да излезе. Стъклото е свалено. Бутилките се отварят внимателно. Пият се. На дъното се оставят два пръста вино. Доливат се с вода. Запечатват се. И отиват на витрината. На сутринта витрината е пак пълна. 12 умника са изпили колекцията с наградени вина на Винпром Свищов. А Винпром Свищов има нови работници. Та на Гиби, че го забравих. Един ден слиза на най-долния етаж. Там, където отлежават вината. И вижда шалтер. И го дърпа. Нищо не става. Пак го включва. Дегустира. Тръгва да излиза и пада пред вратата. Вентилаторите се спирали с шалтера. И се пускали на ръка. Та немил, недраг щеше да си отиде. Отровен от алкохолни изпарения. И явно това го повреди, момчето. Една вечер така ме ядоса, че го набих. На сутринта съм на спирката. И той тича към мен. По слип. Прегръща ме и се извинява. И се целуваме. За сдобряване. Двама млади мъже... Единият по слип. На спирка с 30-40 човека. Какво ли са си помислили.
Та Гибончето се задоми. Не стана по-умен. То и нямаше как да стане. Бе стигнал върха.
После стана митничар. А аз водя счетоводството на един арменец. И му трябва връзка в митницата. Да му дадат съвет от първа ръка. Водя го при Гибона. Таман бе отказал да стане шеф на митницата. Което възбуди в мен подозрения, че ако не е оглупел, е полудел. Потвърдиха се. Два часа обяснява на арменеца какви документи трябва да попълни. А когато арменеца поиска да му плати, отказа. И излизаме. С Вазген. Пред митницата той се спира и пита:
- Рос, сигурен ли си, че твоят приятел е българин?
Отговорих му, че съм повече от сигурен. Ама не съм сигурен в здравословния му статус...
Та оня ден се видяхме. На срещата. Здравословно не е мръднал. Когато излязох от басейна и минах покрай лобито, където си допиваха, ме повика. После дръпна шнура на халата ми. Добре, че бях с бански. Опита се и тях да свали. То и да ги бе свалил, таа файда. У тоя студ...
Книгата ми, КЛЮЧ ЗА ЖИВА ВОДА може да я имате ако звъннете на 0886446795.
Деда Ванга Нюз - Блог на Роси Антов