Тук няма да говоря за самото плагиатство. То си е абсолютен позор - ясно е. Ще внеса още един щрих - показателно само по себе си е заглавието на "творбата" на Петър Илиев. То е "Компетенцията на Народното събрание".

Двете думи "компетенция" и "компетентност" бяха привнесени в академичните среди чрез Европейската Комисия. Преди да излезне прословутата "европейска референтна рамка", в която се дефинираха прословутите "ключови компетентности", тези две думи се употребяваха изключително предпазливо и тяхната стойност се пазеше. Но стана модерно образованието да формира тези неща и постепенно всичко избухна - научните статии, в които се дискутира как се формират компетентности, заваляха като порой.

И с годините ескалира. На всякакви форуми еврокомисари като Мария Габриел използваха тези думи във всяко второ изречение. Пренаписаха се всички учебни програми (от 1 до 12 клас) и всяко отделно знание и умение се превърна в "компетенция". Научил си детето да копира и вмъква текст от един документ в друг (copy-paste)? Честито - ти си формирал в него компетенция!!!

Така аз днес когато видя "компетенции", "компетентност", "компетентностен", и т.н. в заглавие на каквато и да е публикация, винаги си имам едно наум. Не - няма да заклеймявам никого. Напротив - има и прекрасни статии. Говоря само и единствено за предварителното ми очакване. А то е, че ще чета нещо, което се опитва да звучи модерно, т.е. е въдица за генериране на цитати.

И не, няма нищо страшно. По същият начин навремето популярна дума беше "интерактивни" (методи на обучение). Тази мода мина. Времето заличи плявата и останаха само стойностните неща. Така ще стане и с "компетент" статиите. Всъщност изключително много се радвам, че точно тази много популярна книга включва тази дума в заглавието си!