Министър Денков е казал, че „от образователната система трябва да се премахнат частните уроци". От което с неудоволствие установих, че множество уж интелигентни и образовани хора ръкопляскат и възторжено подкрепят тази идея.
Вижте, има три гледни точки:
- Едната е частните уроци да се разглеждат като средство за компенсиране на дефицити и проблеми, които училището не може да покрие. Или казано по-просто - в училище не успяват да те научат на задължителния материал и поради тази причина ти се налага да ходиш на допълнителни частни курсове. Естествено би било хубаво ако това не се случва с нито едно дете. Предполагам, че изказването на министъра е в тази посока. Не трябва да има некачествени училища, не трябва да има неподготвени учители, не трябва в рамките на един клас да има деца, които изостават. Познайте какво обаче - това е кауза-пердута. Няма как да се случи. И затова подобни призиви са голи думи. Самата класно-урочна система няма как да стане толкова съвършена, че да може да обучи всяко дете. Винаги ще има някои, които изостават и за тях е наложително да има възможност за наваксване. Да, с частни уроци. Ако детето ти не се справя по математика в училище, а другите деца се справят, съвсем нормално е да го запишеш на допълнителни часове, за да ги настигне.
- Втората е частните уроци да се разглеждат като допълнително усъвършенстване. Тоест децата са си умни, справят се с учебния материал, изкарват си шестиците, а родителите им ги записват на допълнителни часове, за да могат да стават още по-умни и още по-добре подготвени за живота. Че какво лошо има всъщност в това? Парите, които се инвестират в образование, обикновено са най-добре похарчените! Нищо лошо няма в частните уроци в тази им форма.
- Третата е частните уроци да се разглеждат като средство за наваксване на материал при коренна смяна в насоката за профилиране. Например възможно е след 7 клас някой целенасочено да се запише и профилира в едно направление, а впоследствие да реши, че е сбъркал и да иска да кандидатства в съвсем друго. Или да е искал да се профилира в дадено направление, но да не са му стигнали знанията за това и по принуда да се е записал в друго, но въпреки това да продължи да преследва мечтата си при следващото кандидатстване след години. Естествено е връстниците му от желания профил да са натрупали много знания, които не се учат в досегашния му. Ако такъв човек иска да се навакса такова изоставане, става неизбежно да се търсят частни уроци. Тук също смятам, че няма порочни практики - никой от даващите частни уроци не е виновен за погрешно направения избор или липсата на достатъчно знания и умения на дадено дете на по-ранен етап. Още повече - хипотетичното премахване на такива частни уроци всъщност категорично гарантира невъзможност на такива деца да преследват своята мечта.
Поради така изложените причини смятам лозунгите за премахване на частните уроци като нещо вредно. Няма абсолютно нищо лошо в допълнителните часове, а настройването на хората по този начин води до негативно отношение към образованието като цяло (насажда се едва ли не мнение, че училищата не се справят и затова са нужни допълнителни часове, което всъщност въобще не е вярно).
Пътят на тези изказвания и философията зад тях не е в посока да се осигури равен старт за децата, а е към осигуряване на равен финал за тях. И понеже равният финал е възможен само ако всички следват темпото на най-бавния, тази уравниловка гарантира много слаби резултати. Ще облекчават учебно съдържание (за да могат да се справят всички в училище), ще забраняват допълнителни школи в училищата (сакън някой да не научи повече), ще насаждат нихилистично чувство към образованието в народа, а накрая ще пожънем като резултат просто една въпиеща неграмотност...