1998 г. Евгени Бакърджиев (ОДС) подписва договор с Газпром, който е представен като успех. Променя се формулата, по която се изчислява цената на газа. В предишния вариант цената се индексира на 100% по международните цени на мазута, а в новия само на 90%, като 10% остават по старите ставки. Това към момента на сделката е плюс, защото цените на мазута тогава са ниски и се гарантира малко по-мек преход при тяхното неизбежно бъдещо покачване. За сметка на това обаче се правят значителни реформи в България.
Първо Булгаргаз става категоричен монополист за доставки на газ в България - вече не може отделни дружества сами да преговарят с Газпром, а само Булгаргаз има такова право и дружествата след това си купуват от него. Второ се задължаваме да правим авансови плащания към Газпром, както и да се заделят никак немалки суми за гаранции - така реално се блокира немалък обем от оборотни средства, за които вече няма как да се получават приходи. Пада и цената на транзитната такса от 2,45 долара на 1000 кубически метра на 1,65 - неясно защо при положение, че тъй или иначе е ниска. Не на последно място, Бакърджиев ни обвързва със задължение да плащаме на 75% от цената разликата между заявени и реално използвани количества газ - казано по друг начин: ще плащаме и за газ, която не сме ползвали. За щастие за последното Газпром не се е възползвал реално, а са можели, при това в някои години със сериозни разминавания в обемите.
2000 г. вече беше ясно, че целият договор е бил един пълен провал. Гарантираният монопол на Булгаргаз доведе до влошаване на финансовото му състояние, защото си натеглиха кредитчета за разширяване на газопреносната мрежа, които после се оказа, че не могат да покриват, а газопреносната мрежа не се разшири въобще. В резултат на това дълговете към бюджета започнаха да растат с бързи темпове. На Газпром пък се оказа някак, че плащаме повече, отколкото преди, нищо че уж се очакваше обратното. Всички дружества без изключение се оказаха недоволни от това, че не могат сами да преговарят с доставчиците на газ, а са зависими от Булгаргаз. В крайна сметка Иван Костов (ОДС) се опита да предоговори нещо, но в общи линии нищо съществено не се получи - Газпром трябваше да са луди да се откажат от този договор, който беше за 12 години (до 2010 г.) и им гарантираше сделки "на едро" с единствен монополен доставчик, даваше им лост за рекет спрямо него и по този начин дефакто правеше Газпром гарантиран монополист на българския пазар.
2006 г. правителството на Сергей Станишев (БСП-НДСВ-ДПС), понеже си бяха близки с братушките, започна нови преговори и подписа нови договори с Газпром - в играта преди това участваше и Георги Първанов (негови са думите за "постигнат голям шлем" през 2008 г.). Основната идея, която беше представена пред обществото беше, че транзитните такси ще бъдат увеличени тройно (!), с което щял да се укрепи Булгаргаз и вече да не е на загуба - разбирайте, че няма да има никакво намаление за битови и индустриални абонати, а просто ще се запушат с пари течовете от кражби вътре в монополиста. Всъщност за крайните потребители ставаше дума за точно обратното - Румен Овчаров обеща, че с новите договори цената на газа за България ще бъде само с 10% по-висока. Само дето лъжеше много брутално и поскъпването беше близо 20% още през първата година, а договорът - дългосрочен до 2030 г., като клаузите в него предвиждаха поскъпване на цената до два пъти годишно, а до 2013 г. цената на газа за България трабваше да стане с 36% по-висока! Това се случваше при положение, че вече имахме една от най-високите цени в Европа. Някакъв позитив в този договор беше, че поне отпадна "take or pay" клаузата за плащане на 75% от неизползваните заявени количества, но то реално не доведе до нищо положително в цените, защото, както вече казах по-горе, Газпром тъй или иначе никога не се възползва от тази клауза. За сметка на това ще получаваме 90% вместо тогавашните 80 от транзитните такси за недоставен газ - това е някакъв плюс за страната ни. При всички положения ако се тегли чертата, става ясно, че заводи и битови абонати ще плащат повече, Газпром продължава да е монополист на доставките в много дългосрочен план, а Булгаргаз ще си гаси финансовите пожари с повече приходи от транзит. Тоест разбирайте, че договорът на Р. Овч. направи така, че станахме още по-зависими от Русия, а фирми и битови абонати започнаха да покриват свинщините на монополиста Булгаргаз - те плащат повече на Газпром, а Газпром плаща повече на Булгаргаз. И от тогава, та до началото на тази година, България плащаше най-скъпата газ в цяла Европа точно по тази схема.
2012 г. Бойко Борисов (ГЕРБ) започна да изпълнява частично обещанието си от 2009 г., че ще се бори активно за промени в супер неизгодните за България договори с Газпром. След много дипломатически "совалки" и лични срещи с Владимир Путин, в крайна сметка успя да предоговори намаление на цените за доставки на вътрешния пазар с 9% (представени пред обществото бяха 20%, но изчислени спрямо такъв период на пиков за суровия петрол момент, че реалните проценти бяха 9). Пак бяхме с най-високи цени на газа в Европа. В замяна на това България подписа договор за участие в изграждането на газопровода Южен Поток. В случая Борисов е използвал именно този си лост - ще подпишем за Южен Поток, но ще ни намалите цената на газа. Постигна го.
2013 г. се оказва преломна за газопровода Южен Поток, защото Европейската Комисия заяви, че Газпром трябва да преговаря с ЕС като цяло за този проект, а не с всяка държава поотделно. Правителството на Пламен Орешарски (БСП-ДПС) реши, че това какво говори ЕК няма значение и експресно започна строежа на проекта - може би си правиха илюзиите, че могат да оставят Европейски Съюз пред свършен факт. Закупихме и доставяме тръби и оборудване - сметка без кръчмар, която платихме всички ние. Правителството в крайна сметка падна и проектът от българска страна разбира се беше замразен, а Русия се обърна в посока на прекратяване на проекта. През 2014 г. Русия и Турция сключиха споразучение за изграждане на Турски Поток. Договорът за Южен Поток е затрогнат окончателно през 2016 г. Междувременно ЕК успя да накара Газпром да направи някои отстъпки по съществуващите договори в Централна и Източна Европа, като например позволи започване на проект за интерконекторни връзки между България и съседни държави - знак за бъдещо либерализиране на пазара.
2017 г. също е знакова. От една страна започнаха подписванията на договори за Турски Поток. От друга страна Европейската Комисия продължи активно антитръстовата си кампания, като постави акцент върху договорите на Газпром в ЦИЕ - един от които е с нашата Булгаргаз, знаете вече колко дългосрочен и на най-високи цени в цяла Европа. Становището на ЕК е, че трябва да се премахне монополното положение за доставки и конкретно на България да се позволи да внасят природен газ от трети страни с цени на пазарен принцип. ЕК настоява държавите от Централна и Източна Европа да могат да поискат предоговаряне на цената на газа с Газпром ако тя се различава съществено от ценовите референтни стойности в Западна Европа, включително цените в конкурентни газоразпределителни възли. Или казано по-простичко - това е начин да се разбие монопола на Газпром за доставки на природен газ в България или ако не чак това, поне да се принуди да индексира цените си спрямо тези на конкурентните му доставчици.
2019 г. Газпром прие условията на ЕК (не само покрай санкциите към режима, но и под заплахата да не се осъществят два започнати проекта за много важни за Русия тръбопроводи - Турски Поток и Северен Поток 2). Така в средата на годината започват преговори между потърпевшите държави от ЦИЕ и Газпром за предоговаряне на цените за доставки на природен газ към тях.
В началото на 2020 г. Булгаргаз успява да предоговори цената на газа, като тя спада с цели 40%. Оказва се, че точно толкова повече сме плащали над нормалното до този момент. Това нямаше как да се случи без намесата на ЕК.
Какво предстои?
Остават някои важни неща. Първото е изграждането на същински газов хъб. Разбирайте не някакво гигантско съоражение за преразпределяне на газ (както ни го представят медиите), а разбиване на монопола на Булгаргаз за доставки до български потребители и компании, и създаването на свободна газова борса. Дано се реализира. Отделно от това трябва да продължи изграждането на интерконекторни връзки и да се разширяват възможностите за доставки на газ от нови източници. Не на последно място - продължава строежа на Турси Поток. Много вероятно все хубави неща за нашата държава.
Изводи?
Монополът е нещо много лошо. Държавният монопол е най-лошото.