- От един директор се изискват основно управленски качества и специално образование свързано с добиване на такива. Това е нещо, което обикновен учител няма. Ако се въведе тъй бленувания от свободолюбивите хора демократичен избор, т.е. учителите сами да си избират директорите, те ще започнат моментално да избират най-обикновени учители за директори, от където страшно много училища буквално ще потънат;
- Не е коректна аналогията между училищата, където директорите "се спускат" от РУО, и университетите, където ректорите и деканите се избират. Огромната разлика идва от там, че университетите са автономни институции, т.е. те имат самоуправление. При училищата не е така! Те са на пряко централизирано подчинение на държавата/общината. Затова както собственика на едно частно училище може съвсем свободно да избере кой да е директора му, така и собственика на едно държавно/общинско училище (който е държава/община) би трябвало да може да направи същото. Директорите на училища имат ограничени правомощия и техните управленски решения не са еднолични - те винаги се подчиняват на одобрение от по-висша инстанция;
- Ако пък се въведе мандатност на принципа "назначава се пак от РУО, но само за определен максимален срок", това би било деструктивно за професията "директор на училище", защото никой няма да иска да я работи. Какво означава да започнеш да ръководиш училище и след 4 години да знаеш, че ще бъдеш изхвърлен, за да си търсиш друга работа? Или ОК, наистина другата работа може да е пак директор на училище - а хубаво ли е въобще училищата през няколко години да си "менкат" едно на друго директорите?
Мандатността за директорите е лоша идея. А Янка Такева определено трябва да се засрами, че използва синдиката на българските учители за подобни популистки политически цели! Време е тази жена да бъде сменена!