В държавата на каскетите, няма откъде да си купиш бомбе!

В държавата на каскетите, няма откъде да си купиш бомбе! Хаха. Сетих се нещо. От студентските години.
Бях си купил каскет. Светлосив. Носех го всеки ден. Нашите ми бяха купили костюм със същия цвят. Носех го само на изпит. И една сива вратовръзка, где не я връзвах като вратовръзка, а само я премятах като шалче. Ризата не помня какъв цвят беше.
Та тръгвам на изпит. По ОЗНС /организация защитата на народното стопанство май беше/. У двата джоба царски пищови.

От една девойка от друга група. Ако сам си правиш пищовите, требва да си много тъп, та да ти трябват пищови. Без осми въпрос. Тя го е теглила предния ден. Даскалът бе голема блейка, въпреки сериозността на материала, върху който ще полагаме изпит. Пред стаята една колежка ми вика:
- Не смееш да се явиш на изпита с каскета. Ако го вземеш с него на главата, ще те обичам до гроб.
Туркиня. Нергис. Със сини очи. Покрай великото преселение се изнесе. Скоро я чух. Ергенка, с два хотела по турските морета. Забравих да я попитам, дали още ме обича, що бях забравил за каскета.
Та тегля седми въпрос. И съм щастлив. А даскалът:
-Колега, ако обичате, свалете си каскета.
Ама аз искам да ме обича Нергис, а не да обичам да си свалям каскета. И се навеждам до ухото му:
- Другарю Цветков, косата ми капе на кичури? Намазал съм се с лекарство и ме е срам от колегите.
А той един добряк:
-Извинете колега, не знаех! Не го сваляйте.
Сядам, поглеждам Нергис, намигам и почвам да рисувам по празния лист. Ракетки, бомби и автомати. После бъркам у джоба и вадя седми въпрос. Ама се оказва пети. Броил съм ги обратно. Вадя друг, девети. Тотално се оплетох, ама знам поне че съм на верния джоб. И вече мисля, че съм скъсан. А даскалът казва:
-Колега, ако ви е зле, излезте малка на въздух!
Та излязох. После влязох и предадох седми въпрос. Имам петица. Другите ги предадох същата вечер на един, где имаше изпит на другия ден. Та затова не можахме да защитим после народното стопанство. Не учехме, а вадехме пищови. Отиде си горкото, без ядрени бомби. Няма по голема бомба от държавна собственост, управлявана от хора, родени с каскети.
А за Нергис, тя ме обичаше и преди изпита. Някой път ще ви разкажа за нея. За един изпит. По международни валутни отношения. Тогава вече се казваше Невена. Заедно с нея рева цялата група. И даскалът. Ама И писа двойка. Защото колко пъти я попита за името, толкова пъти каза:
-НЕРГИС.
А можеше да провери в паспорта си. И да го прочете НЕВЕНА. И да го каже. И да изкара шестица. Тя май други оценки нямаше. Като НЕРГИС. Като НЕВЕНА имаше само двойки. Що не искаше да е НЕВЕНА.
Откъде тръгнах, докъде стигнах. Ама така е. Като почнеш да пишеш за един каскет, се сещаш за каскети и каскети. Та досега.
И като казах каскети, се сетих за Гора Лесова. Как след дълго търсене на бомбе за баща си, открила не бомбе, а основен икономически закон. Цитирам по памет:
В държавата на каскетите, няма откъде да си купиш бомбе!

 

Деда Ванга Нюз - Блог на Роси Антов

 

 

Още от същия автор