Преди седмица написах нещо, което не казваше кой знае какво, но се превърна в най-харесваният, коментиран и споделян пост, откакто имам Фейсбук. Толкова много по-важни и смислени неща съм писал, но нищо не може да се сравнява като разпространение, реакция и интерес.
Две думи за контекст: Отчетох очевидния факт, че практически цялата ни енергийна и водна инфраструктура, която днес приемаме за даденост и ни осигурява ток, топло и вода, е била изградена по време на соца и отбелязах, че дължим малко повече признателност на хората, които са положили целия този огромен труд, независимо от условията, при които това се е случило.
Настъпи буря. Постът очевидно бе харесан и споделен от хора, с които никога не съм общувал и запратен из най-тъмните дебри на соц-носталичното Интернет пространство, където стана много популярен. Заваляха коментари с интерпретации, които отиват толкова далеч от смисъла на поста, че се чувствам длъжен да напиша това.
Няколко извода от цялата история:
1. В България съществува ужасно дълбоко разделение по линия на вече не толкова близкото ни минало. От едната страна имаме огромна маса хора, които живеят с носталгия за соца и са неспособни да намерят мястото си в новия свят. От другата страна, са тези, които отхвърлят абсолютно всичко, случило се по време на соца като нещо „лошо" и са неспособни да отчетат даже някои очевидни факти и неща, от които днес имаме полза.
2. Първите отказват да приемат очевидния провал на соца, живеят с идеята, че демокрацията им е отнела всичко и са дълбоко лично обидени от отношението на вторите. Вторите пък са абсолютно слепи и глухи за болката, която причиняват на първите, отхвърляйки смисъла на живота им.
3. Първите учат новите си поколения на „ценностите" и начините на оцеляване по време на соца. Те не разбират как съсипват шансовете за добър живот на децата си, защото си мислят, че единственият път към щастие минава през връщане на соца.
4. Вторите смятат, че заклеймявайки всичко в живота на 2 поколения, ще ги отрезвят и изведнъж всички ще прогледнат. И не се спират въпреки, че 30 години вече явно не постигат желаното отрезвяване.
5. И двете групи явно не разбират смисъла на надписа над входа на Народното събрание „Съединението прави силата".
Освен изводите имам и ясно послание към новите си фенове:
Да, соцът е зло, поквара и икономически провал. И всеки, който не го разбира, има проблем или създава проблеми за околните.
Точно в деня на Народния съд няма нужда да се обосновавам много. Само един пример: социалистическият човек е толкова морално деградирал, че не може да направи адекватна асоциация между действията си и някои понятия. Присвояването на разни неща от службата, от улицата, ток, вода е нормално поведение, което тогава беше въпрос на оцеляване, а днес квалифицираме като „кражба". И когато дойдат хората от ЕРП-то и го хванат с магнит на електромера, започва да кълне „демокрацията" и „липсата на държава". Две поколения българи живеят с такава „ценностна система". И най-лошото – предават я на наследниците си.
Обаче хората масово не са имали много възможности – живели са в системата на соца, мечтали са, работили са, опитвали са да създават за децата си – не за Тато или партията. Дължим им малко повече разбиране, търпение и признателност, че все пак нещо е останало след тях – това, което социалистическата върхушка не успя да открадне през 90-те, защото е физически свързано със земята и няма как да се вдигне...
Две думи и за „клета майка България": Аз виждам много повече позитиви, отколкото негативи в развитието на страната след 1998 г. – откакто икономиката става все по-независима от държавата и свободата заема все по-високо място в ценностната ни система. Статистиката също го вижда - изберете си индикатор и ще видите, че всичко се подобрява. Остава само миграционните и демографски резултати да обърнем...
Всеки, който е осъзнал, че висок стандарт на живот можеш да имаш само със знания, умения и ежедневна работа, днес живее в пъти по-добре. И това са все повече хора. В тази връзка особено много ме кефи да слушам как тумпа соц-носталгични лелки оплакват съдбата си, докато сърбат фрапенце на плажа в Гърция и подвикват на внучетата да не вкарват пясък в новото БМВ на тати... Безценно е!
Обаче не можем да не отбележим и факта, че от 10 години на власт е бившият телохранител на Тато. И я държи еднолично и доста силово, както става все по-очевидно. Един министър например бе демонстративно арестуван на улицата и просто изчезна от публичното пространство. Някой знае ли дали е жив?
Не е като да сме стигнали много напред - има какво още да се желае...