В четвъртък правителството на Киргизстан е решило "временно" да поеме контрола върху Kumtor, най-голямата мина за злато и мед в страната. Тя се оперира от канадската компания Centerra Gold и представлява най-голямата инвестиция в Киргизстан, която дава около 20% от индустриалната й продукция. За един ден компанията губи 30% от пазарната си капитализация на борсата в Торонто - отличен пример за т. нар. "политически риск" в този бизнес.
Мината дълги години е обект на атаки от всякакви заинтересовани страни - активисти, политици, местни жители. Миналата седмица правителството вече е намерило достатъчно основания просто да си я вземе с класическия аргумент - застрашавала живота на местни хора и околната среда и държавата се намесва, за да ги спаси от тежката им съдба.
Тази мина практически изхранва Киргизстан от 1997 г. до днес. Не знам точно колко милиарда са вкарали канадците в разработването и поддръжката й. Не знам и конкретни подробности около казуса. Но имайки предвид и подобните новини от други части на света (Чили, Перу, Замбия), съм абсолютно убеден, че сме в началото на лавина.
Добивът на метали е напът да последва съдбата на нефта от 70-те години на 20 век. Тогава започва процес на масови национализации на нефтени и газови находища по света, който води до появата на ОПЕК. Следват локални и глобални кризи от всякакъв характер - производствени, ценови, политически, военни.
Днес битува мнението, че покрай енергийния преход "металите са новият нефт". Ръстът на цените им подкрепя тази теза. Държавните бюджети по света са толкова силно ударени от пандемията, че политиците на власт ще търсят всякакви начини да ги попълнят, за да "спасят" избирателите си. Каква по-лесна плячка от минните компании, които са практически беззащитни пред народното недоволство и военните?
Краткосрочно от едно голямо находище може и да се изкарат и раздадат добри пари. До няколко години обаче добивът вече ще е спаднал, а замърсяването на околната среда ще се е върнало на нивата от 19-ти век. Чуждестранните инвестиции във въпросната страна ще са секнали - не само в минния бранш. Но властта пак ще намери обяснение за мизерията, на която сама обрича населението - виновни ще са отново "гадните капиталисти".
При такава хипотеза енергийният преход става абсолютно невъзможен - нужните метали просто няма как да се появят, защото компаниите, които са способни да ги добият, няма да инвестират.
Разбира се, това теоретично може да бъде направено от държавни компании, подобни на Saudi Aramco, Gazprom, Petrochina... Поглед към липсващия Кремиковци или разходка из изоставените рудници и хвостохранилища в Средногорието ясно показва какво може да се очаква като краен резултат.
Живеем в интересни времена. Дано не съм прав!