Енергийното оползотворяване на отпадъци е изключително важно за всяка добре работеща система за управление на материалните потоци с висока енергийна стойност в икономиката. Това е единствената възможна и смислена алтернатива за голяма част от отпадъка, която спестява много енергиен ресурс. Само погледнете данните за страните в Европа и ми кажете, че не е така:
Всички Скандинавски страни + Швейцария, Холандия, Белгия, Австрия, Германия, Великобритания, Франция... оползотворяват енергийно над 35% от битовите си отпадъци.
Най-богатите и чисти градове в Европа имат поне по няколко инсинератора (+ все повече и газификация): Виена, Копенхаген, Амстердам, Осло, Цюрих..., които са част от топлофикационните им системи. А тези, които нямат, просто плащат за да бъде една значима част от отпадъците им изгорена в някои от гореизброените.
Всеки, който твърди, че в реалния свят можем да имаме нулево депониране без енергийно оползотворяване, е просто неграмотен или стимулиран да лъже по темата.
Да, ако иска да бъде част от Развития свят, България трябва да оползотворява енергийно повече от 3% от битовия си отпадък.
Не, няма никакъв проблем да внасяме отпадък за енергийни нужди.
Да, държавата може и трябва да направи така, че това да се случва по начин, който да не вреди на здравето на гражданите. Това е нейна присъща функция.
Не, не бива да се позволява на хора като Ковачки и централи, които не са подготвени за това, да го правят.
А знаете ли защо никой друг не го прави?
Защото всичко е толкова свръх-регулирано, че практически само някой с пряк достъп до властта би могъл да си издейства разрешително...
Проблемът не е в липсата на държава, а точно обратното: Тя хем е навсякъде, когато трябва да се издават разрешителни, хем я няма, когато трябва да контролира спазването на нормите.
За съжаление, българското общество има пълното право да не вярва на собствената си държава, защото тя ежедневно доказва, че не контролира мръсния бизнес в страната. Това недоверие обаче ни прави по-бедни, защото пропускаме много възможности. Правилният път е да променим законите и държавата, а не да се страхуваме и отричаме всичко, което ни се струва потенциално опасно.
