(Статията е публикувана във вестник Капитал през 2010г. Обезпокоително е, колко актуално звучи днес, 8 години по-късно.)
Придворният масов убиец на Хитлер Хайнрих Химлер се е самоубил с алкален цианид. Следователно цианиди не трябва да се ползват в металодобива.В последните няколко години металодобивния бизнес в България (Челопеч Майнинг, Горубсо, КЦМ) проявява интерес към внедряването на цианидното излужване на злато – технология, чрез която се добива 90% от златото по света. Това не е случайно – цианидната технология е доказана като най-ефективна и с най-ниско общо въздействие върху околната среда (според изследване на Американската агенция за опазване на околната среда) в сравнение с всички други методи за извличане на злато по химичен път. Физичните методи (гравитация и флотация) просто не вършат работа в условията на повечето находища и оставят в отпадъка твърде много ценни и тежки метали – тоест не дават нито икономически, нито екологични предимства.
Разбира се, будният активизъм реагира светкавично на думата "цианид" и се хвърля в защита на гражданското общество. Създават се коалиции, пишат се статии, изравят се данни и снимки от аварии, организират се протести и подписки, правят се анализи и предсказания без никаква връзка със спецификата на проектите в България – прекрасно занимание за любителите на партизанската война. Преди няколко дни присъствах на такава кръгла маса за цианидната технология, организирана от някои от водачите на екологичния активизъм у нас. Лично за мен, а и за много от присъстващите, смесицата от некадърност в организацията и провеждането, представянето на уникално изкривени и множество неверни факти и ужасната злоупотреба с естествените страхове на хората от химикали, окончателно преля чашата на търпението към подобен род активизъм.
Ето някои от митовете, създадени от креативната анти-цианидна мисъл:
• Цианидната технология е виновна за последствията от разлива при Байа Маре (Румъния), който доведе до екологична катастрофа в басейна на р. Тиса преди 10 години. Това е ключов аргумент против цианидите, който обаче пренебрегва две истини. Разливът на хвостохранилище сам по себе си е екологична катастрофа, чиито последици биха били сравними, дори ако в него нямаше цианиди – огромното количество тежки метали е напълно достатъчно да я причини – точно това показва историята на разлива в Испания от 1998 г (без цианиди). Освен това, в Байа Маре е извършвано престъпление както от компанията, така и от контролните органи, практически нищо не е работело както трябва и са използвани концентрации на цианиди стотици пъти над нормите и технологичните нужди на проектите в България. Ако все пак смятаме, че и в България масово не се спазват екологичните норми (което не е съвсем вярно), никой тук не би го направил, просто защото това би било неоправдан разход.
• Цианидите се натрупват в почвите и водите, чрез които те се разнасят и замърсяват и околните региони. Кога активистите ще започнат да четат учебници по химия?
• Разлив от Челопеч / Крумовград / Кърджали ще унищожи живота в р. Марица / Арда и ще достигне територията на Гърция, където ще замърси плодородните земи на съседите. Когато говорят за разлив, активистите имат предвид изливане на цяло хвостохранилище в река, което може да стане при: а) земетресения над 8-ма степен по Рихтер; б) наводнение тип библейски потоп; в) точен удар от метеорит / балистична ракета или г) тотална некадърност едновременно в проектирането, управлението и контрола в комбинация с мек вариант на някой от горните три (виж Байа Маре). Първите три сценария ще имат последствия (стотици хиляди жертви и разрушения), при които едва ли някой ще забележи, че и хвостохранилище се е разляло. Стават за Холивуд. Последният е възможен, но се отнася за всеки един голям промишлен обект (язовир, АЕЦ, химически / оръжеен завод) – аварии стават навсякъде, но това не може да бъде аргумент да не се прави нищо.
• Транспортирането на цианиди е изключително рисковано – както при катастрофата на камион в Киргизстан през 1998 г. Аргументът за транспорта е особено интересен, защото поставя на масата въпроса с приложението на цианидите въобще. Оказва се, че само 6% от световното производство на циановодород намира приложение в добива на злато (като натриев цианид). С транспортния аргумент активистите реално искат да спрат работата в множество химически, фармацевтични козметични и металообработващи индустрии, които ползват много повече цианиди от минния бизнес. Защо да се ограничаваме – нека спасим света от цианидите веднъж завинаги!
• Цианидната технология е забранена в много страни– Чехия, щати в САЩ, провинция в Германия, Гърция, Турция, а отскоро и в Унгария. От пръв поглед се вижда се, че списъкът всъщност не е особено дълъг и България би била много прогресивна страна, ако се прибави към него. Освен това във въпросната немска провинция просто няма златни залежи, ограничението в Монтана се отнася само за куполно излужване (специфична технология, при която се ползват много големи количества цианиди – никой не говори за прилагането й тук), а Гърция и Турция присъстват само за бройка – там просто няма такава забрана. В Чехия наистина има забрана, но какво означава тя на фона на факта, че един от най-големите заводи за цианиди в Европа се намира недалеч от Прага? Унгария е особен случай – там активистите успяват, защото разливът при Байа Маре замърсява преди всичко реките в Унгария и предизвиква силно обществено недоволство – отлична среда за дезинформация и игра със страховете на хората, в която активистите с катастрофичните си сценарии се чувстват най-добре.
А ето и някои от типично българските аргументи:
• Химлер, Гьоринг и Ева Браун са използвали натриев цианид при самоубийството си. Да знаеха само какви проблеми ще докарат на минната индустрия!
• Инвеститори по тези проекти (в България) са минните компании с най-лоша слава в света, чиито ръководства имат зад гърба си престъпна дейност по целия свят. Звучи много криминално и твърде плитко измислено.
• Минната мафия краде страната и изнася печалбите в чужбина. Друга ключова дума – "мафия" – сама по себе си достатъчна да насочи патриотизма на българина към борба.
• Златото в света се използва почти само (95%) за инвестиции и украшения, така че светът няма нужда от него – добивът трябва да спре. Тук има някаква логика за този, който иска да намери такава. За съжаление нямаме влияние над решенията на Международния валутен фонд и Световната банка, нито пък можем да откажем църквата да ни слага златни халки.
Всеки опит да бъде намерена връзка в горепосочените аргументи с цианидната технология е обречен на неуспех.
Да се върнем на Земята. България е доста богата на злато, но находищата са сравнително бедни и повечето могат да бъдат извлечени ефективно само при използване на цианидно излужване. При сегашните цени на златото (над 1100 $/унция) и икономическата криза трябва да използваме всяка възможност за нов добив и създаване на допълнителна добавена стойност – не просто производство на концентрат, а на краен продукт с много по-висока цена. Нещо повече, осъвременяването на инсталацията в Челопеч например, ще доведе до множество ползи за околната среда – намаляване на концентрацията на тежки метали в хвоста, решаване на проблема със свободния арсен, възможност за използване на хвоста при запълване на извлечените галерии в мината и др. Тези аргументи обаче убягват на анти-цианидните вождове, тъй като не стоят добре сред техните.
Всичко написано дотук няма за цел да докаже, че цианидната технология е абсолютно сигурна и чиста. Никъде в никоя индустрия няма 100% застраховка от аварии. Вероятността да се случат обаче може да бъде ограничена и сведена до минимум. За целта трябва бизнесът, контролните органи и неправителствените организации (тези, които имат конструктивни намерения и практики) да работят заедно за намиране на най-добрите решения. Българската държава например може да изиска от всички фирми, прилагащи технологията на територията на страната да спазват изискванията на Международния кодекс за управление на цианидите – това би намалило вероятността от фатални инциденти до минимум. Екологичните НПО от своя страна биха могли да изискват отчетност, да помагат на бизнеса с експертния си капацитет, да организират обществени комитети за контрол по места и да реализират проекти, насочени към решаването на многото екологични проблеми в районите на рудодобив, наследство от безумните производствени практики до края на 90-те години.
Ако екологичните активисти искат да правят дебат, свързан с минния бизнес, по-добре да повдигнат темите за старите замърсявания, управлението на хвостохранилищата (вкл. изоставените и нестопанисвани), практиките на рекултивация (създаване на възможно най-близки до местните хабитати), въглеродния отпечатък на бранша (гигантски и с огромен потенциал за намаляване) и въобще устойчивото развитие в по-широк план като развитие на алтернативни бизнеси в минните общности, които да осигуряват работа и след неизбежното изчерпване на находищата.
Минният бизнес вероятно смята, че някой плаща на активистите, за да му пречат. Аз не мисля така. Просто г-н Пекунов е прав – става въпрос преди всичко за невежество, което търси аргументация за постигане на емоционалните си цели, без да се интересува от последиците и нуждите на общностите, които живеят далеч от София, където всяка нова инвестиция може да направи разликата между мизерията и жизнения стандарт на средната класа.
Photo: Universal History Archive/UIG
Боян Рашев е управляващ партньор в Денкщат България, експерт по управление на околната среда и устойчиво развитие.