Новината, че в студената зима Турция отчита поредни дни с рекордно потребление на газ, сама по себе си не е особено изненадваща.
Интересни са обаче подробностите:
1. Рекордите на потреблението на газ падат на фона на гигантските инвестиции във ВЕИ, не само слънчева и вятърна, но и геотермална енергия, в Турция в последните години. Дори и страхотните ресурси от земна топлина не успяват да спрат ръста на газа в студа.
Става ли ясно какви са шансовете на ВЕИ да ограничат потреблението на газ и съответните СО2 емисии?
2. Рекордът е 280 млн. куб. м. на ден, а в Истанбул е само -3 градуса по Целзий. Това е равно на 10% от общото годишно потребление на природен газ в България и 3 пъти повече от годишното потребление на всички домакинства у нас.
Става ли ясно колко назад сме в сравнение с Турция и колко голям потенциал има газификацията у нас?
3. Експортът на Газпром от 1 до 15 януари е бил от порядъка на 9,1 млрд. куб м или с 41,5 % повече от аналогичния период на миналата година.
Става ли ясно с какво се топли светът през зимата?