Смъртта е естественият ход на нещата. Тя е неизбежната победа на безредието над реда - законите на термодинамиката са неумолими. Животът пък е непрекъсната борба за поддържане на ред в една система, която неизменно клони към увеличаване на хаоса или ентропията. Животът е възможен само чрез непрекъснато внасяне на ред или допълнителна енергия към системата. Това е ролята на храната за всеки жив организъм и на Слънцето за живота на Земята.
Механизмът, който храни и поддържа развитието на човечеството, се нарича икономика. Благодарение на милиони малки взаимодействия във всеки един момент ние връщаме реда в една система, която при спирането им би се разпаднала. Точно затова непрекъснато имаме нужда от нефт, газ и въглища - те ни дават онзи източник на енергия, който използваме, за да внасяме ред.
Когато говорим, че мерките против коронавируса причиняват икономическа криза, хората си представят, че просто доходите на някои ще намалеят, но те ще си ограничат малко харчовете и всичко ще бъде наред. Пък и ще си починем малко... Важното е, че всички ще сме здрави и после всичко ще е постарому...
Това е ужасна заблуда, която неусетно ни влачи към катастрофа. Защото икономиката може да издържи на криза до определен момент. Отвъд него, продължаващото бездействие ще ни вкара в спирала на непрекъснато падане. И изправянето ще стане невъзможно. Все едно да се спуснем по водна пързалка и да се опитаме изведнъж да спрем и да се върнем обратно на кулата.
Ако бездействаме дълго, ще допуснем хаосът да стане твърде голям. Представете си, че сме поканили приятели на парти. Подготвили сме всичко - чиста къща, маси, храни, напитки. Подредили сме и сме отстранили толкова хаос, колкото можем. После идва партито - дивеем цяла нощ на воля. На следващия ден е пълен хаос. Затова на сутринта подреждаме и изразходваме доста енергия. Вкарваме енергия, за да намалее ентропията и животът да продължи.
Ако обаче партито продължи не един, а 3-5-10 дни; ако гостите започнат да чупят маси, столове, лампи, стени, телевизори и климатици; ако токът спре, защото всички сме били на партито и никой не е останал да работи и да доставя енергия отвън... тогава затворената ни система ще започне да се разпада. И спирането на този разпад ще стане изключително трудно, подреждането на къщата ще отнеме не един ден, а години. А в процеса на ново подреждане никой няма да може да се погрижи за пияните... слабите, гладните и болните. Защото няма да имаме ресурса, нито свободата да го правим.
Свободата е много важна, защото икономиката функционира оптимално при наличие на свобода. А в момента я губим, даже я предаваме доброволно, с невероятна лекота. Утре ще си я поискаме обратно, за да можем по-бързо да върнем реда в къщата си, но кой ни гарантира, че ще я получим? Защо си мислим, че паразитите доброволно ще спрат да смучат от кръвта ни? Дали пък няма да кажат, че за по-бързо подреждане на къщата, те ще трябва да запазят тотален контрол и да вземат нашите ресурси, за да вкарат повече ред и осигурят справедливост? А?
Ако продължаваме да не работим, ако продължаваме да държим икономиката вързана, ако допуснем твърде голямо увеличение на хаоса, ако дадем тотална власт на държавната машина, съвсем скоро ще осъзнаем какво е значението на непрекъснато функциониращата пазарна икономика в живота ни. Но ще бъде твърде късно - ентропията, тоест гладът и смъртта вече няма да са само в новините, телевизора и социалните мрежи, а вкъщи. Жертвите няма да се броят на пръсти и съвсем няма да са само най-възрастните и болни хора.
Трябва час по-скоро да спрем партито и да въведем нормален ред в къщата и живота си. Всеки загубен ден има значение...