За да достигне целта от 40 GW офшорна вятърна енергия, Великобритания ще има нужда от 50 милиарда паунда инвестиции до 2030 г.
Това значи да се изграждат по 260 10-12 МВ турбини (3 пъти по-големи от масовите днес) годишно или една във всеки работен ден до 2030 г.
Въпреки падащата себестойност на тяхното електричество обаче, правителството ще трябва да плаща допълнителни 2,6 милиарда паунда годишно върху пазарната цена на тока им - а това е 5 пъти повече от заложения бюджет. Тоест, самите ВЕИ инсталатори (анализът е на един от големите играчи в сектора, Aurora) ясно си казват, че инвестиционните им разходи ще са относително по-ниски, но въпреки това ще имат нужда от ужасно много допълнителни субсидии... Готин бизнес модел, нали?
Всичко гореописано се налага заради ценовия канибализъм, характерен за регионите с високо проникване на ВЕИ в мрежата - когато духа силен вятър и перките работят на пълна мощност (или много слънце и много фотоволтаици), пазарната стойност на тока им пада около нулата, даже често става отрицателна, защото се налага да се плаща на потребителите да консумират. В това време конвенционалните централи трябва просто да спират, но това също генерира разходи, особено за ядрени реактори.
В крайна сметка обаче всички тези разходи биват платени чрез данъци върху крайната цена за потребителите и тя ще стигне много високи нива (каквито вече виждаме в Германия). Съответно никой няма да иска да потребява ток за значими енергийни нужди като транспорт и отопление. И пак се връщаме в изходна позиция, защото нефтът и газът дебнат зад ъгъла...
Трябва да сме наясно, че целите за въглеродна-неутралност са непостижими с наличните технологии. Това е положението!
Разбира се, резултатите не са отразени във водещите медии, но могат да се видят тук: https://www.rivieramm.com/.../40-gw-a-turbine-a-day-and-inves...