На картинката виждате електроенергийния микс на Турция в периода 2016-2018 г. Ясно се вижда, че общото производство расте много бързо, а делът на фосилната енергия (въглища и газ) е стабилно висок - 68% за 2018 г. Това е факт въпреки многото инвестиции във ВЕИ.
В това време делът на фосилните горива в българския микс за 2018 г. е около 40%, благодарение на факта, че ние имаме и АЕЦ.
Европа иска да намалява СО2 емисиите си, за да спаси света от климатичните промени. В тази връзка изкуствено вдигна цените на СО2 квотите на 25-30 евро/тон. Те се плащат от нашите ТЕЦ, но не и от турските. В резултат, нашият ток става относително скъп и от началото на тази година вече сме нетен вносител, най-вече от Турция.
Крайни резултати:
1. Нашите ТЕЦ и мини са финансово съсипани.
2. СО2 емисиите на ЕС, в частност България, намаляват.
3. Общите световни СО2 емисии обаче растат, защото Турция произвежда и продава повече ток, а зад него стои изгарянето на много повече фосилни горива, отколкото има в нашия микс. Имайте предвид, че голяма част от техните въглища и газ са внос от САЩ, тоест генерират стабилни емисии не само при изгаряне, но и докато обикалят половината свят с кораби до Турция...
Хайде сега, кажете каква е ползата за климата от това безумие?
Важна добавка: Турция няма и същите стриктни изисквания за емисии на серни и азотни оксиди за своите ТЕЦ-ове, каквито ние имаме за нашите. Тоест, и общите емисии на наистина сериозни замърсители на въздуха в региона растат многократно в резултат от европейските климатични политики. Прецакани сме по всички възможни линии!