В Сърбия изведнъж започнаха изключително масови "зелени" демонстрации. На 4-ти декември е имало хилядни шествия в Белград, Нови Сад, Ниш и други градове. Според медиите поводите са два:
"Екологичните сдружения критикуват популисткото правителство на президента Александър Вучич, че не се бори достатъчно със замърсяването на въздуха в балканската страна. Те са против два закона, приети в парламента, които според тях прокарват пътя за добив на литий от компанията "Рио Тинто" в Западна Сърбия."
Проблемът с качеството на въздуха наистина е голям, но той не възниква изведнъж - всъщност винаги е бил там. Точно затова е много трудно да се организира голяма демонстрация по този повод. Знаем го и от опита в България.
Проектът за добив на литий на Rio Tinto край Жадар обаче е нещо различно. Компанията съвсем скоро обяви плановете си да разработва едно от най-големите находища на литий в света, а правителството ги подкрепя, защото се надява покрай това да привлече и инвеститори за производство на батерии и електромобили. Социално-икономическият ефект би бил огромен - само мината ще създаде десетки хиляди високоплатени работни места в цялата икономика. Сърбия би могла да се превърне в европейски център на електромобилостта и съхранението на ток - двете най-важни индустрии на енергийния преход.
Да, ама не. Явно някой с много власт и пари не иска това и финансира "зелени" протести. Забележете гротескната ситуация:
Хората твърдят, че искат чист въздух. Това практически означава отоплението на дърва, старите коли и старите въглищни ТЕЦ да изчезнат. Последното може да стане само ако отнякъде се появят много газ (няма изгледи) или евтини ВЕИ + батерии за съхранение на ток и електромобили. Последното пък може да стане само, ако Сърбия започне сама да добива ресурса и си ги прави. Това означава, че хората трябва неистово да подкрепят мината в Жадар, защото тя би била в основата на нужните ресурси, както и на осигуряването на скока в жизнения стандарт. Но хората всъщност протестират, за да спрат изграждането й.
Гореописаното е класически когнитивен дисонанс, за който не може да има логично обяснение освен външен натиск с огромна сила.
Протестите в Сърбия ужасно много ми напомнят за протестите срещу проучванията за шистов газ в България преди десетилетие. Те предотвратиха единствения шанс на страната ни да има собствен добив на евтин газ, с който можехме да заменим твърдите горива в домовете и електроцентралите. Днес можехме да сме напълно енергийно независими, да имаме по-чист въздух, по-малко въглеродни емисии и да правим сериозни пари от износ на газ.
Да, ама не. Защото тогава една голяма газова сила протегна дългата си ръка, подхвърли сочни късове на местните си "зелени" псета, накара ги да изведат стадото на улицата и правителството ни набързо клекна.
Ситуацията в Сърбия ми се струва идентична - само произходът на натиска не ми е съвсем ясен. Ако тамошното правителство не извади отнякъде неподозирано мъжество, резултатът вероятно ще бъде подобен.
Така си тънем в мизерия на Балканите.
Добавям шокиращ материал по темата:
Koнĸypeнтитe нa гигaнтa Rіо Тіntо пoдĸpeпят пpoтecтитe cpeщy литиeвитe мини в Cъpбия