През пролетта преди три години написах тази статия. От тогава до сега в държавата нищо не се е променило към по-добро, а напротив - живеем много по-зле. ГЕРБ смениха тройната коалиция и обикновените хора зачакаха...... Днес се питам - докога ще чакаме да се вършат безобразия в България? Докога партийни недоразумения ще ни грабят безочливо, докато всеки ден умират деца и болни хора? Докога мутрите ще са на свобода, независимо убийствата и тежките престъпления, които са направили? Докога ще стискаме зъби, без да реагираме? Не сме ли глупци, ниe българите? Ако някой не е съгласен с написаното от мен, нека сподели какво е сторил, за да живеем всички в нормална държава! Далавераджийски опит за бързо и лесно обогатяване не ме интересува.
Става дума за българският, разбира се. Авторът на горното твърдение няма претенции за първооткривателство
Много преди него, далеч по-достойни хора са стигали до същият извод. Защото от 1944 г. до сега, няма сериозни индикации да сме се държали по-различно от мърша, или в най-добрият случай, като блеещо стадо. Можем да търсим причините в дългото робство, тоталитарният режим, липсата на свобода, на пари и какво ли още не. Само, че това ще са просто извинения и нищо повече.
Представям си сега колко от лумпените, готови да гласуват и в момента за тройната коалиция, ще наддадат кански вой и ще ме упрекнат в предателство, арогантност и национален нихилизъм. Защото е изключително лесно, да оплюеш един непознат човек, който е имал неблагоразумието да ти каже истината право в очите.
Да събереш кураж обаче, за да станеш и да отхвърлиш управлението на хора, които ежедневно те лъжат, крадат и се гаврят с националното ти достойнство, е нещо невъзможно, според неписаните закони по тия географски ширини.
Тук битуват разбиранията от поговорката „Преклонена глава - сабя не я сече!". Ширят се беззаконието и почитта към знайни и незнайни хайдуци, мутри и обикновени крадци. Оцеляването е на мода още от 14 век и както вървят нещата, народът се е засилил да посреща 22 век с най-високата смъртност в Европа, най-ниската раждаемост, най-лошото здравеопазване, най-ниските заплати, най-високите цени на стоки, горива и услуги.
И ако изобщо има някаква логика, излиза, че макар да сме нация от потенциални идиоти, все пак заслужаваме световното уважение, защото видите ли, никой германец, французин, англичанин или американец не биха издържали на такъв „живот".
Не е ли нормално, когато комар забие жилото си в плътта ти и започне да смуче кръв, да го убиеш на момента? За останалите може да е нормално, но за нас не е. Защото вместо да пратим в затвора министрите отговарящи за жизненоважни за държавата ведомства, които са се провалили с гръм и трясък, ние изливаме протеста върху самите себе си. Бием се на стадионите, избиваме се по пътищата, делим се на българи, цигани и турци, вместо заедно да накажем негодниците и крадците.
Вместо да ударим комара, ние удряме съседа, колегата, съгражданина, а в много случаи и себе си, без да закачаме кръвопиеца обаче. Защо ли?
ЗАЩОТО НИ Е СТРАХ!
И защото виновни в България обикновено са потърпевшите, а не престъпниците! Защото нямаме онова достойнство на дедите ни, с което вече не се и гордеем особено. Защото парите, забавленията и обикновената вещомания, са на по-голяма почит от подвига на Ботев, Левски и Караджата. И макар да ни се иска да не сме по-долу от съседите си и другите народи, ние СМЕ и нищо не може да ни оправдае!
Защото заменихме патриотизма си с продажност, пословичното трудолюбие с невероятно изобретателни кражби, скромността с наглост, народното творчество с чалга, а нравствените ценности, крепили ни през вековете, с арогантна безцеремонност в език, облекло и поведение. Защото загубихме духовността, която ни е крепяла винаги в тежки моменти!
Това, разбира се бе целенасочено натрапвано по всякакъв начин, за да се зомбира народът до положението в което се намира сега. Знае се от кого. Преди всичко от комунистите и подобните им.
Фактът, че бихме се защитили като талантлив и добър народ с примери като:
изобретателят на компютъра, космическата храна, на копирната машина, електронният часовник, въздушната възглавница, скоростни кутии и други механизми, киселото мляко, първата жена летец на боен самолет, много инженери и учени със световен принос в науката, певци, художници и други личности, с които би се гордяла всяка нация, само може да увеличи срамът ни, ако изобщо ни е останал такъв.
Срамът не от гореизброените постижения, а от това което представляваме в момента като общество и нация. Защото повече от великите постижения на гениалните българи са направени далеч от родината, в една по-нормална и здравословна жизнена среда. А тук сега не ни стиска, дори само да отидем и да гласуваме против комунистите!
Естествено сред българският народ има умни и достойни люде, но те са се отдръпнали от масовите форуми. За съжаление, те не са така пробивни като бездарниците, наглеците и калпазаните. Още по-лошо е, че са малък процент в сравнение с всеобщата простотия и примирение.
Откъде накъде и кой съм аз, че съдя не кого да е, а цял народ?! Аз съм един от всички, нито по-умен, нито по-глупав, а просто българин, който иска България да я има и утре, и след пет века дори! И животът ни да е съизмерим с тоя - на истинските европейци.