Сутринта закъснях за работа. Някой от кварталните идиоти бе спукал гумата на колата, вероятно защото му бях паркирал на мястото. Докато я сменя с резервната се забавих, а в гаража ме посрещна намръщен диспечера:
- Петльо, ако още веднъж закъснееш, ще ти отрежа от надницата!
Обясних какво се е случило, но все едно говорех на автобуса, който карах. Качихме се с Лиза и подкарах възможно най-бързо. Още на първата спирка се качи млада и много чаровна жена, с ярко оранжева коса. Имаше бяла кожа и зелени като на котка очи. Седна на първата седалка встрани от мен и аз подхвърлих:
- Странна работа! Обикновено червенокосите красавици като вас са обсипани с лунички, а вие нямате!
- Имах като малка, но сега почти изчезнаха! – простичко отвърна жената.
- Навярно и на море не обичате да ходите?
- За това вече познахте! – усмихна се тя, а отзад Лиза нарочно се премести в задния край на автобуса, да не ми слуша глупостите. Без да губя време, докато слезе на спирката си, се запознах с червенокосата и дори си уговорих среща за вечерта. Оказа се, че освен на плаж не обичала да ходи и по ресторанти. Съгласи се да дойде при мен, в гарсониерата и макар по график тая вечер да бе на Лиза, реших да се възползвам от новата си кокошчица.
Още в първата година на университета ми бяха измислили тоя прякор Петела. Обзаложих се с момчето, с което деляхме една стая, че всеки ден мога да спя с различно момиче и го доказах. Дори за седем дни, при мен успяха да преспят осем бройки. Това ме издигна в очите на останалите състуденти и станах нещо като единица мярка за потентност. Долу горе по същия начин продължих и след като се дипломирах.
След работа побързах да се прибера и да подредя малко у дома. Наредих масата, сложих в хладилника две бутилки бяло вино и запалих ароматна свещ. Приготвих специалитета си – пъстърва в станиол, пълна с гъби, чесън и домати, затиснати с краве масло и зачаках. Рижата трябваше да пристигне в седем, но стана и отмина осем, а когато наближи девет часа станах, теглих и една благословия и седнах сам на масата. Излапах пъстървата с апетит, пресуших първата бутилка вино и ми се прияде нещо сладко. Потърсих в шкафа и открих полупразна кутия шоколадови бонбони, донесена вероятно от някоя предишна гостенка. Бавно и с огромна наслада изпих втората бутилка вино, изядох бонбоните и когато главата ми вече се бе замаяла, на вратата се позвъни. Отворих и пред мен оранжевата красавица плесна с ръце:
- Най – после те открих! На визитката ти бе изтрита последната цифра от номера на блока ти! Докато те открия, обикалях два часа!
- Заповядай! – поканих я и съкрушено повдигнах рамене – Помислих, че няма да дойдеш и сам излапах, и изпих всичко!
- Няма проблем! – успокои ме тя – Можем да отиваме направо в спалнята!
Рижата излезе много печена. Захвърли шлифера си върху облегалката на един стол, хвана ме за ръката и ме катурна върху спалнята. Съблече ми ризата и точно тогава звънна мобилния ми телефон.
- Ало! Петела ли е? – чух познат глас отсреща – Седнала съм в ресторант „Старият бряст" и за да не съм на загуба, вече съм поръчала салатите! Ако до петнадесет минути не сте тук, пускам фиш и ви глобявам за закъснението!
Поех си въздух. Не допусках дори един процент, че полицайката ще ме потърси. Какво трябваше да сторя, за да защитя прякора си с достойнство ...?