Сутринта, докато учениците ми се опитваха да напишат преразказ, се загледах през прозореца на класната стая. Още ме държеше тръпката от срещата ми с Диана вчера. След като поговорихме кратко, тя помоли да и спра едно такси. Предложих да я откарам където иска, но тя настоя за такси. Слязох и махнах на един преминаващ бакшиш. Помогнах на Диана да се прехвърли в другата кола и запитах, кога ще я видя пак.
- Ще ти се обадя! – обеща тя и таксито я отнесе.
Влязох в колата и безцелно се загледах в преминаващите по булеварда автомобили. Тази жена ми бе влязла в сърцето по някакъв начин. Как щях да я изкарам от там и дали трябваше, не знаех. Само разбирах, че оцветява сивото ми иначе ежедневие и дава вкус на живота ми. Обаче, когато от една страна обичаш някого, а от друга знаеш, че този някой живее с друг, същия този живот се превръща в ад. Какво трябваше да сторя, че да заживея с нея или да си върна старото безгрижие на петел? Денят мина неусетно, а Диана бе все пред очите ми.
Сега звънецът удари и събрах тетрадките на учениците. Понесох ги към класната стая и докато вървях, едно цигане ме запита:
- Гусине / вместо „господине" /, ти тарикат ли си?
- В никакъв случай! – засмях се, защото бе самата истина – Ако бях тарикат, вас ли щях да уча?
- Ама, да знайш, че за мене си тарикат! Щото много ми харесваш, като ги приказваш нещата! Аз много не разбирам, ама ми харесва!
- Затова трябва да се учиш! За да разбираш всичко! – съвсем по даскалски се опитах да го разкарам, но момчето предложи:
- Дай аз да нося титрадките!
В този момент телефонът ми звънна и за да се обадя, подадох тетрадките на ученика. Отсреща с леко дрезгав глас Диана ми съобщи:
- Честито, .... татко! Имаш си дъщеричка!
Едва преглътнах. Не знаех, какво да кажа. Само отвърнах:
- Диана!
- Вчера, в колата ти ми изтекоха водите! Затова те помолих да спреш такси. Не исках да се притесняваш за мен после.
- Как можа, полицайке проклета? Защо не ми каза?
- Така!
- Но нали каза, че аз няма да съм баща на това дете?
- Казах ...! Какво ли не казва човек, като е объркан!
- Това значи ли, че ще се съберем заедно?
- Не знам! Знам само, че май сбърках! Нека сега си почина, а утре ще ти звънна пак!
- Искам да дойда при теб и детето! Може ли?
- Моля те, недей! И без това си направих живота сложен! Казах, че утре ще ти се обадя! Тогава ще поговорим по-дълго!
- Диана!
- Какво, Иво?
- Обичам те!
- За беля и аз продължавам да те обичам! Затварям...!
До мен цигането се хилеше и въртеше дяволито очи:
- Еееее, гусинееее....! Ти май праиш либов, а?
Плеснах го зад врата, взех си тетрадките и се отправих към учителската стая. Щом влязох, разговорите между колегите секнаха. Замаян от току що научената новина, не обърнах внимание на тишината. От преграденото в дъното на учителската стая помещение се показа директора и размаха пръст срещу мен:
- Колега, още от първия ден ми разбуни учителките! Няма да се разберем така! Кажи сега женен ли си, че да мирясат! Нищо не си писал в автобиографията си, а едни твърдят, че си женен, други, че не си....! Признай си, без бой!
Тъй като отдавна бях завършил училище и нямах впечатление от отношенията на учителите помежду им, сметнах това за нормално. Все пак не се намирах в елитно училище и от самолет се виждаше, че няколко от даскалиците тук не стават, и за чистачки дори. Ухилих се и признах:
- Щом е толкова важно моето семейно положение, признавам, че не съм женен!
Двайсетината колежки зашумяха възбудено, а директора добави:
- Щото имаме тук две – три моми, а и няколко разведени хубавици! Аз не смогвам да ги задоволя всичките! Трябва да помагаш и ти!
- Щом трябва, ще помагам! – включих се в майтапа, но определено не ми бе приятно, да ме обсъждат толкова публично. Доскоро за мен бе приоритет да се свалям с хубави гаджета, а сега се чувствах някак странно зрял и препълнен от любовта си към Диана. Сега, когато се бе родила и дъщеря ми, все още не знаех на кой свят съм. Дадох едра банкнота на една от чистачките и помолих да купи шоколадови бонбони и безалкохолно. Следващото междучасие всички се черпеха, без да знаят за повода. Обясних, че е заради новата ми работа и това ги задоволи. Имаше наистина две – три симпатяги, които открито ме поглеждаха с мерак, но идея си нямаха, колко далеч бяха от личното ми пространство.
Прибрах се у дома, като преди това купих бутилка „Хенеси". Трябваше да отпразнувам раждането на дъщеря си. Зачудих се, в коя ли болница бе в момента Диана и дали не е по-добре все пак да ида при нея. Включих си компютъра и потърсих колко места има в града, където можеше да бъде любимата ми. Излязоха седем възможности. Помислих малко, извадих телефона си и написах в един СМС седем пъти „ОБИЧАМ ТЕ !" После и го пратих. След минутка получих отговор „И НИЕ С ИВАЙЛА ТЕ ОБИЧАМЕ !"
Отпуснах се във фотьойла и надигнах бутилката с коняк. На два пъти го свърших. Нямаше как да не се напия, щом вече имах дъщеря от любимата ми жена и на всичко отгоре тя бе кръстена на мен. Всичко се завъртя край мен и отпуснат като на въртележка, се оставих да ме погълнат щастието и съня.