Два дни преди Коледа Станчо се прибираше от работа с колата си. Дъждът, който се ръсеше мързеливо от сутринта започна да се превръща в сняг и стана хлъзгаво. Станчо намали скоростта, но на места усещаше, как стария „Опел" поднася и все по-трудно го удържа на асфалта. Вече стигнал до първите къщи на селото, той въздъхна облекчено. След две пресечки стигаше у дома си, но точно от първата пряка улица, с нож забит във врата му изскочи едно прасе и се втурна право срещу него.

Станчо натисна спирачката, но вместо да забави, колата започна да се плъзга като шейна. Прасето се блъсна в предната броня и влезе под нея. От улицата излязоха Киро и Димо, двамата баджанака, женени за две сестри – близначки. Те не забелязаха, че прасето е навряно под колата и хукнаха да го дирят в полето. През това време „Опела" продължаваше да се пързаля по баира надолу. Щом стигна до втората пряка улица, Станчо изви към бордюра встрани. Дясната гума се удари и спря движението на колата. Той излезе и се наведе да види, какво става с прасето. Здраво затиснато, то гледаше през белите си мигли и не издаваше никакъв звук. Не изглеждаше да е много голямо, но едва ли би излязло лесно. Станчо тръгна обратно, за да извика баджанаците, да си приберат прасето. Наближавайки първата пресечка, той видя Киро и Димо да бутат друго прасе към дома си. Спря се изненадан. Прасето не бе повече от осемдесет килограма, но баджанаците едва успяваха да го насочат в правилната посока. Станчо препречи пътя на прасето, за да им помогне и викна:
- Вие две прасета ли изтървахте, момчета?
Зачервени от усилията и видимо почерпени, баджанаците се спогледаха, и започнаха да се смеят на глас. Димо отвърна:
- Станчо, ти си по-пиян и от нас, бе! Къде видя две прасета? Прасето е само това!
- А онова, дето се напъха под колата ми?
- То ще е било от шейната на дядо Коледа! – зацвили от смях Киро. – Подарък не ти ли донесе?
С общи усилия тримата вкараха прасето в двора, но преди да се върне при колата си, Станчо пак запита:
- И сега, какво да правя с другото прасе?
- Направи го на суджуци! – предложи Димо.
- Ама, после да не дойдете да си го искате!
- Бягай, Станчо, че трябва да колим това тъпо прасе! Не ни пречи, наборе! Кой знае, какво улично куче си праснал, но ти се е привидяло като прасе!
- Както кажете! - вдигна рамене Станчо и тръгна към колата си.
Излязъл на главната улица, той забеляза колата бавно да се движи надолу. Хукна да я стигне, преди да се е блъснала някъде. Преди да дойде до нея, тя се удари в един контейнер за смет и спря. От едната и страна се подаваше муцуната на прасето и сумтеше запъхтяно. Станчо се наведе и здраво натисна дръжката на забития нож във врата му. То болезнено изквича и зарита с крака. Така се измъкна изпод колата, залитна и падна вече мъртво на земята. Станчо го хвана за задните крака и го провлачи към багажника. С мъка го прехвърли, като преди това извади ножа от врата му.
- Да им скоча на серсемите! – възмути се на глас – Поне за ножа да се бяха сетили! Онова прасе нямаше забит нож във врата! Кой знае от къде е избягало и то!
Същата вечер Станчо наряза прасето на късове. Нареди ги в един казан и ги остави за всеки случай в мазето. Не беше сигурен, дали на другия ден баджанаците нямаше да се усетят и да си искат прасето. Облече се и тръгна към кръчмата. Като никога, тя бе полупразна. Той поздрави и запита кръчмаря:
- Жоре, що тъй малко хора има, бе?
- Мани, мани! – поклати глава кръчмарят – Един ТИР се обърнал на магистралата и всички хукнаха, да ловят прасета!
- Ама, как тъй? – учудено повдигна вежди Станчо.
- Ей тъй, как! В тая поледица камионът поднесъл и се преобърнал. Возел живи прасета към кланицата. А магистралата знаеш, е от тук на километър и половина. Като се пръснали прасетата, някой ги видял и се обади. Сега всеки гони прасета в полето! Ако някой спомене на циганите от долния край на селото, живо прасе няма да се намери! Даже камиона ще отмъкнат нощеска! Кво ше пиеш, мой човек?
- Налей една ментовка!
Кръчмарят му напълни чашата, а Станчо я глътна наведнъж. Махна с ръка за довиждане и се насочи към вратата.
- И ти ли отиваш за прасе? – засмя се кръчмарят – Ей, полудя тоз народ! Аванта ли е, всеки бърза да намаже!
- Прибирам се, Жоре! Аз на моето му видях сметката преди малко.
- Че ти нали нямаш прасе? В двора ти само кокошки съм виждал!
- Имаш хабер ти, какво имам!
- Аааа, ясно! Вече си успял да хванеш прасе, но се правиш на тапа! Върви, прави наденици от него! От крадено прасе, по-вкусни наденици няма да знаеш!
Станчо закрачи към къщи. Щом сви в своята улица, изведнъж нещо пресече пътя му. Наоколо нямаше осветление и с мъка успя да разпознае фигурата на друго прасе.
- Ей, тая вечер прасетата направо валят от небето! – измърмори той и влезе у дома си. Бръкна в шкафа, за да извади прожектора.
- Станчо! – обади се жена му от прага. Тя тъкмо се прибираше от работа.
- Кво има, ма?
- Нали уж нямаше пари? Откъде намери, за двете прасета в двора? И защо си ги пуснал свободни?
- Бягай бърже, да затвориш портата! – сгълча я той – Тая вечер, ако намеря и в леглото си прасе, изобщо няма да се учудя! Обаче, ако не друго, поне ще посрещнем Коледа с пълна маса!