На терминал „Заминаващи" при аерогара София и този ден имаше много хора. Малко по-встрани бяха застанали шестдесет годишен баща и тридесет годишния му син. Двамата се гледаха мълчаливо, докато очите на бащата не овлажняха. Той ги изтри с опакото на ръката си и въздъхна:
- Спасявай се, моето момче! Вече си достатъчно голям, за да се оправяш сам!
- А ти? Как ще се оцелееш още пет години до пенсия?
- Както винаги! – засмя се насила бащата – Ще се снишавам, както ни учеха някога! Само дърво на силен вятър не оцелява!
- Добре, де! – с нескрита болка изпъшка синът – Как може в другите държави всичко да е уредено, а при нас е анархия? Защо от всички, ние винаги сме най-зле?
- Не всичко е уредено и при тях, разбира се! И в другите държави има сериозни проблеми и неуредици, но има нещо, което при нас винаги е липсвало! То ги държи изправени, то дава смисъл на живота им!
- Какво е то?
Бащата прокара длан по небръснатата си брада и тихо каза:
- Елементарната справедливост, сине! При тях я има, а при нас винаги е липсвала! Когато полицаи продават наркотици, деца и възрастни умират поради липса на средства, за да се лекуват, политици и олигарси крадат милиони, за сметка на народа, а съда оправдава престъпниците, се губи смисъла за живот при обикновения човек! И по време на социализма нямаше справедливост, и при уродливата измислена демокрация, която ни натрапиха комунистите, за да станат богаташи също! По нашите земи открай време не са зачитали държавността, защото все сатрапи са ни управлявали, а хайдутите са били на почит! И знаеш ли защо?
Синът мълчаливо го изгледа със сивите си, тъжни очи. Бащата продължи:
- Защото още от едно време, само хайдутите са имали кураж, да се опълчат на властта! Да въздадат някаква своя справедливост! Да живеят достойно, макар и кратко! За останалите остава само да измислят песни за подвизите им! И да псуват у дома, на чаша ракия....!
- Само справедливост ли липсва? – повдигна рамене синът.
- Не само, но тя е най-важна от всичко! Тя създава едно общество, тя го води напред в една държава! Останалото са подробности! Ние все се съобразяваме със силните на деня, а те у нас обикновено са подлеци и дори престъпници! Навсякъде в природата най-силните, най-умните и способните водят останалите. При животните това е задължително, за да оцелее видът. За съжаление, нас почти винаги са ни управлявали отрепки!
- Странно, как сме оцелели до сега като държава?
Бащата се засмя:
- И аз понякога се чудя! Да знаеш, че инерцията е голяма работа! Но за всичко има начало и край! Краят на нашата измислена държава наближава, както и края на многото несправедливости!
- А после? – разтвориха се очите на синът.
- После..... не знам! Ще има нещо друго и други несправедливости! По нашата земя правдата открай време я няма! Ти върви и се опитай да успееш в големия свят! Там все пак имаш някакъв шанс! И след време, ако можеш да си го позволиш, се върни тук! Сигурно нещата ще се променят! А животът е страшно къс, моето момче! Не си струва да го прахосваш, за шепа алчни изроди тук! Върви и не се обръщай назад! Не си струва!
Двамата отново се умълчаха. По уредбата съобщиха номера на следващия полет и пътниците се насочиха към гишетата за чекиране. Синът прегърна баща си за последно, вдигна пътната си чанта и се отправи към хората на опашката. Бащата стисна зъби и преглътна сълзите си. Той пъдеше най-скъпото, което имаше, за негово добро. Той беше обикновен, добър човек и баща, както сина му бе свястно момче. За съжаление, в сегашна България читавите хора нямаха бъдеще!